Читать «Проектът» онлайн - страница 192

— Може би. Не зная. Все трябваше да му кажем нещо. Може би в самото начало му разкрихме прекалено много. Стана, преди да почувствам, че не е същият Декър. Думата „почувствах“ е правилно подбрана, защото именно това се случи с мен. Иначе приличаше на него във всяко отношение, но долавях в него нещо, което не бе съвсем наред. Нещо, което го нямаше у стария Декър. Можеш ли да си спомниш всичко, което му казахме?

— Най-добре мога да си спомня онова, което не му казахме. Въобще не споменахме за роботите. Доколкото му е известно, Ватикана е институция на човешки същества. Не казахме нищо и за религиозната страна на въпроса. Не обяснихме защо е използвано името на Ватикана. Не казахме за убедеността на Мери, че е открила Рая. Що се отнася до Декър, единственото, което знае, е, че Ватикана е Изследователски център, подобен на този тук.

— Дори и така да е — подчерта Шептящия, — аз мисля, че тази информация разтърси тукашния Център из основи. Сигурно е твърде голям шок да узнаеш, че съществува и друг Център в Галактиката.

— Случайно да знаеш — попита Тенисън, — дали наистина сме проникнали в този Център, без да ни усетят?

— Сигурен съм, че стана тъкмо така — отговори Шептящия.

— Но въпреки това са узнали, след като се озовахме тук — каза Джил. — Сигурно има най-различни датчици, настроени да улавят всевъзможни прояви на живот. Във всеки случай първият червей е докладвал за нас.

— Това ме тревожи най-много — заяви Тенисън. — Без съмнение са ни заснели — независимо от това какви са снимките, които са ни направили. Сигурно разполагат с информация за всички нас, може би и за Шептящия. Досега може би са моделирали още една Джил и още един Тенисън, други същества-уравнения, създадени от извлечените за нас данни.

— Възможно ли е да ни подслушват? — попита Джил.

— Мисля, че не — отвърна Шептящия. — Но тук има и други Прахообразни. Те знаят как действат Прахообразните.

— Сега тук има само няколко от тях — рече Шептящия. — Понякога не се задържа нито един. Моите събратя не са част от Центъра. Те идват и си отиват. Държат Центъра в шах, използвайки случаите да научат какво е открито тук, ако въобще в този Център има нещо, което могат да използват. Много се съмнявам, че ще успеят да създадат един от нас, Прахообразните. В крайна сметна ние сме трудно уловима, безредна маса молекули и атоми.

— Искаш да кажеш, че Прахообразните използват това място?

— Ами да, би могло да се каже, че го използват. Не са установили никакво сътрудничество с Центъра. Моите събратя са разпръснати надалеч.

— Доверих се прекалено много на този Декър и с това трябва да започнем — подчерта Тенисън. — Така се зарадвах, че го виждам. Беше като среща със стар приятел на място, където не го очакваш. Бях заслепен от спомените си за онзи, другия Декър. Може би съм бил прекалено открит. Сигурно съм казал твърде много. Беше късно да променя нещата, когато почувствах, че е различен човек. Нравът му беше друг. Беше твърде спокоен, плавен някак. Декър никога не е бил такъв. Декър II излъга няколко пъти — сигурен съм, че го стори. Излъга, че никога не е чувал за Мери, преди да му кажем ние. Излъга, че информацията за него стояла неизползвана сто години, преди да бъде създаден повторно. Убеден съм, че Балонообразните незабавно биха обработили данните за него. Няма как да не искат да узнаят какво връхлита срещу тях, носейки се с бясна скорост в пространството.