Читать «Проектът» онлайн - страница 19

— Това може да е вярно — откликна капитанът. — От друга страна, извънземните, които не са способни да оценят християнството като теологична система — колкото и изопачена да е тя — се чувстват привлечени от нея. Предполагам, че проектът е финансиран именно от извънземните. Някои от тях са баснословно богати. Онази паплач, която сега се е настанила в каютата ми, е буквално червива от пари.

— Попитах ви за планетата — каза Джил, — а вие не ми разказахте нищо. Разговорът ни се прехвърли на друга тема.

— Тя е от земен тип — започна капитанът. — Е, съществуват малки разлики все пак. Колонията Ватикан е единственото селище. Всичко останало е дива пустош, която никой досега не е картографирал. Само няколко снимки, направени от кораб, натоварен с проучването на планетата, и това е всичко. Както знаете, едно селище не е уникално явление. Много планети в граничните райони на изследваното космическо пространство могат да се похвалят с едно-единствено селище близо до летището — обикновено и планетата, и селището имат едно и също име. Така например, Гътшот е название и на планетата, и на колонията около летището, така Края на Нищото означава и селището, и планета, както човек предпочита. Особеното тук е, че никой, освен Декър, не знае нищо за планетата, а пък и той е проучил терена само на няколко километра около селището. Не мисля, че е навлизал по-навътре в планините. Разбира се, Гътшот е по-добре проучена. Тя е разделена на дребни феодални владения, ала въпреки това, голяма част от нея е все още дива и неизследвана. А що се отнася до Края на Нищото, тя е напълно неизследвана. Ние сме на мнение, че не съществуват разумни същества, развили се на тази планета, но това е само предположение. Никой не е търсил доказателства, може да има някакви висши форми на живот във вътрешността на планетата. Защото иначе съществува растителен и животински свят — тревопасни и месоядни видове, като хищниците се хранят с тревопасните. Някои от месоядните животни, според онова, което се говори в колонията, са кръвожадни зверове. Веднъж попитах Декър за тях, а той ми отвърна с повдигане на рамене. Никога повече не му задавах този въпрос. А сега — обърна се капитанът към Тенисън, като бързо смени темата, — колко време престояхте на Гътшот?

— Три години — отговори Тенисън. — Малко по-малко от три години.

— И попаднахте в неприятна ситуация?

— Да, може да се каже.

— Капитане — обади се Джил, — не любопитствайте. Никой не го е видял да се качва на кораба. Никой не знае, че е избягал. А и вас не ви засяга.

— Ако с това мога да успокоя съвестта ви — рече Тенисън, — уверявам ви, че не съм извършил, престъпление. Бях заподозрян. Това е всичко. На Гътшот е достатъчно човек да бъде заподозрян, за да бъде убит.