Читать «Проектът» онлайн - страница 18

— Не разбирам… — погледна го Тенисън.

— Онзи, другият лекар, щеше да се присъедини към персонала на Ватикана. Името му беше Андерсън, млад човек, доста самонадеян ми се стори. Направи ми лошо впечатление, но се държах любезно с него, доколкото можех. Нали нямаше да ми досажда прекалено дълго. Щеше да замести стария лекар — на име Истън — който бе работил години за Ватикана, грижейки се, разбира се, за човешките същества от персонала. Роботите нямат нужда от лекари. Или пък може би си имат свои собствени, не зная. Както и да е, Истън взе, че умря, и във Ватикана останаха без лекар. Години наред във Ватикана се опитваха да си намерят подходящ човек, знаейки, че Истън остарява и няма да живее вечно. Подозирам, че е трудно да привлечеш някого в Края на Нищото, там не е точно мястото, където един лекар, пък и който и да било друг, би пожелал да прекара живота си. Няколко месеца след като старият лекар умря, онова нахапано младо докторче се появи в Гътшот. Докарах го, естествено, но изпитвах задоволство, когато се разделихме, дотолкова ми бе станал неприятен. Той е единственият член от персонала на Ватикана, който е пътувал с моя кораб. Много-много не се придвижват натам-насам.

— Притеснява ме факта, че поклонниците са само извънземни — каза Джил. — Ватикана сигурно е ориентиран към човешката представа за религията. Тя се поддържа от роботи, а роботите в огромна степен са заместители на човешките същества. Оттук и терминологията — Ватикана и проектът „Папа“. Този род неща идват директно от Земята. Не е ли нещо като християнска ерес?

— Християнството може би наистина е първоосновата — отговори капитанът. — Никога не успях да я разгадая като доктрина. В основата си може да прилича на християнството, ала в нея със сигурност са вплетени вярвания и поверия на извънземните. Всичко е така модифицирано, че човек не може да я познае, заради изкривеността на мисленето у роботите.

— Но дори и да е така — продължи Джил, — би трябвало да има поне малцина човешки същества поклонници, някакъв интерес от страна на хората. Искам да кажа, извън самия проект.

— А може би не е така — намеси се Тенисън. — Макар че много човешки същества, които са напуснали Старата земя преди хилядолетие, са изоставили и християнството или са го забравили, както вероятно е станало с много други земни религии, след столетия в Космоса. Но средностатистическото човешко същество, почти всеки човек, все още би трябвало да знае нещо за него или пък да е съхранил някаква дълбоко вкоренена представа за религията, която неговите предшественици са изповядвали. Хората са способни да усетят фалша в този така наречен култ и затова може би не желаят да имат нищо общо с него.