Читать «Проектът» онлайн - страница 178

Червеят започна да излиза — продължаваше и продължаваше да се измъква напред, като дългото, тлъсто тяло се приплъзваше зад скритата под костната обвивка глава. След като значителна част от туловището се изхлузи навън, червеят започна да издига предния си край високо над улицата. Слабите, разчленени на няколко участъци крака, се бяха прибрали, за да позволят на тялото да се промъкне през тунела. Сега те започнаха да се изправят и туловището стана с почти метър по-високо, отколкото преди.

Когато по-голямата част от червея се озова на свобода, той се извърна към онези, които стояха на площада. Тенисън и Джил започнаха бавно да отстъпват назад, ала петте същества от света на уравненията не помръдваха от местата си. Плоскостите, които те използваха като „черни дъски“, бяха замъглени от бляскавите цветове на мятащите се във всички посоки уравнения.

Накрая целият червей се измъкна от тунела. Беше дълъг най-малко девет метра, изправен високо, здраво заел позиция на застаналите плътно един до друг крака.

Чудовището смени посоката си на движение, зави назад, към бялата гигантска постройка. Движенията му изглеждаха решителни и целеустремени. То не даде никакъв признак, че е забелязало онези, които стояха на площада.

Тенисън въздъхна с облекчение.

— Хайде да разгледаме наоколо — предложи той. — Трябва да видим колкото е възможно повече.

Ала нямаше какво толкова за гледане. Тесните улици наистина се оказаха тунели, разположени на равни интервали по протежение на цялата сграда, която представляваше една-единствена постройка, а не няколко, съединени помежду си, отделни сгради. Но тунелите бяха затворени. Вътре в тях, на около десетина метра от отвора, имаше залостени врати. Вратите не бяха бели, а сини. Те плътно пасваха към повърхността на тунелите, вклинявайки се в заоблените им стени. Изглеждаше невъзможно да бъдат отворени. Джил и Тенисън настойчиво заблъскаха няколко от тях, ала не успяха да ги помръднат. На два пъти им се стори, че вратите поддават, но това беше всичко.

— Тези врати се отварят с притискане — каза Тенисън. — Почти съм сигурен в това. Блъсни някоя от тях достатъчно силно, и тя ще се отвори. Ала ние няма да успеем.

— Червеят мина през тази врата — отбеляза Джил.

— Той сигурно е много по-силен от нас двамата. Вратите може би пропускат само червеите. Сигурно само те са достатъчно мощни да ги отварят.

— Почти сме сигурни — продължи Джил, — че това място не е Рая. Но нямаме никакви доказателства. Не можем просто да се върнем и да заявим, че това не е Рая. Преди да си отидем, трябва да намерим доказателства. Ех, да имах камера сега!

— Трябваше да сведем теглото до минимум — намеси се Шептящия. — Не знаехме на какво ще попаднем. Трябваше да пътуваме бързо и без никакъв багаж.

— Какво мислят нашите приятели от света на уравненията за това място? — попита Тенисън.

— Обзети са от крайно изумление.