Читать «Проектът» онлайн - страница 180

Двамата се изправиха и се огледаха наоколо. Мишата дупка представляваше тунел, ала по-къс, и в нея нямаше врата.

В края й блестеше ярка светлина. Подът беше твърд под краката им и те започнаха да се придвижват към светлината. Джил хвърли поглед през рамо и видя, че петте същества-уравнения бяха навлезли в тунела след тях, а Шептящия блещукаше над първия куб.

Когато стигнаха другия край на тунела, разбраха, че подът е свързан с широк бял път, очевидно построен от същия материал както стените и кулите. Той се губеше в далечината, чезнейки в бляскавата светлина. Просто висеше във въздуха — над него се издигаха шеметни висини, а под него зееха бездни.

Грандиозен интериор. В наглед неограниченото пространство се издигаха подобни на колони фигури. Те пронизваха дълбоките пропасти и се насочваха към висините, като и бездните, и пространствата над тях, губеха очертания в далечината. И колоните бяха от същия бял материал, както цялата постройка, ала малко от белия цвят се виждаше сред ослепителния, френетичен блясък на светлините навсякъде около тях. Светлините не следваха определен модел и проблясването им не се подчиняваше на никакъв ритъм. Цветовете им извираха като илюминации.

Цялото това място, каза си Тенисън, е огромен карнавал, истинска феерия от танцуващи цветове, коледно дърво с пищна, претрупана украса, увеличена милион пъти.

— Виж! — каза Джил и го дръпна за ръката. — Един от нашите приятели червеите.

— Къде?

— Хей там. Върху една от онези колони. Гледай накъде ти соча.

Той извърна глава, ала му бе необходимо доста време докато различи какво му показва Джил. Накрая го съзря. Един от червеите стоеше плътно притиснат към една от колоните. Но той не използваше всичките си крака, за да се придържа към повърхността й. По-голям брой от крайниците му бяха заети с, разнообразни дейности — може би с ремонтиране на електрическите инсталации, лампите и всички други устройства, вградени в колоните.

— Служители по поддръжката на техниката — отбеляза Джил. — Червеите-техници, това е то! Джейсън, тъкмо те поддържат всичко тук.

— В това има смисъл — отговори Тенисън.

— Хайде да се махаме оттук — предложи Джил. — От всички тия светлини ми се завива свят.

Спуснаха се надолу по белия път, макар че той вече не беше изцяло бял. Повърхността му проблясваше с множеството цветове на прожекторите.

Далеч напред съзряха отвора на друг тунел. Когато стигнаха до него, там ги очакваха четири конусовидни създания — съвсем черни, без никакво светло петънце по телата си, сякаш чернотата им всмукваше всичката светлина, без да я отразява. Конусите имаха широки основи и достигаха близо два метра височина, движеха се с лекота, без въобще да подсказват по някакъв начин за принципа, който правеше възможно такова движение.

В самото начало на тунела имаше платформа — също черна на цвят, поставена на колела.

Три от конусите застанаха в края й и когато Джил, Тенисън и съществата-уравнения дойдоха на достатъчно близко разстояние, конусите без никакво суетене ги качиха на платформата — без никакви сигнали, без да издават звуци, просто леко и внимателно ги затикаха в тази посока. Когато Джил прекоси платформата и пожела отново да се върне на пътя, четвъртият конус се изпречи пред нея и накъдето и да се обърнеше Джил, конусообразното същество винаги се оказваше пред лицето й.