Читать «Проектът» онлайн - страница 176

— Тези — намеси се Шептящия, — ще бъдат нашите водачи.

Сред петте, Тенисън забеляза своя стар приятел — тъмнолилавия куб, чиито уравнения и диаграми блестяха в крещящо оранжево. Тук беше и яркорозовия, чиито уравнения бяха изцяло зелени, и онзи с неповторимо сивия цвят, който имаше бакъренокафяви пръски и лимоненожълти уравнения. Четвъртият беше розово-червено създание. Неговите уравнения бяха тъмнолилави, а диаграмите яркожълти.

— Този, последният, е моят — обади се Джил.

Петият беше отровнозелен зелен. И уравненията, и диаграмите му бяха обагрени в мрачно златистокафяво.

— Защо са така сигурни? — обърна се Тенисън към Шептящия. — Сигурен ли си, че знаят къде е Рая?

— Те не познават това място под името „Рай“. Наричат го другояче. В някакъв далечен сектор на Галактиката има някакво място — непознато за нас, но много известно.

— Тъкмо това известно място ли е Рая?

— Почти сигурни са, че е — отвърна Шептящия. — Там се издигат блестящи кули, шум, който вие наричате музика, и стръмни стъпала, които водят до кулите.

Придвижваха се към петте куба. Междувременно кубовете също се движеха и когато Джил и Тенисън стигнаха съвсем близо до тях, те се разпръснаха на всички страни. Около Джил и Тенисън се образува кръг, в чиито център стояха те.

Розово-червеният куб бе обърнат към тях. Сега те се намираха в близост до него, той изтри уравнението, което показваше, и започна да го заменя с друго — съвсем бавно, за да може да бъде прочетено дори от човек, незапознат с този вид общуване.

— Ние ви посрещаме с „Добре дошли“ — гласеше уравнението. — Готови ли сте за съвместното ни рисковано дело?

— Шептящи! — извика Тенисън. — Шептящи!

Никой не му отговори. Пък и от това нямаше смисъл, защото беше съвсем ясно, че не те разчитаха уравнението, а Шептящия. И защото беше свързан с тях, те също го разбираха.

— Вие няма да правите нищо — продължаваше плавно уравнението. — Просто ще останете на местата си. Няма да предприемате нищо. Разбрахте ли?

— Разбираме — отвърна Шептящия и когато изрече тази дума, отговорът, който беше дал, се появи във вид на малко, просто уравнение върху повърхността на розово-червения куб. Сякаш се изписа там, помисли си Джил, за да научат всички останали кубове какъв отговор е дал Шептящия.

Пълна глупост, каза си Тенисън, ала тъкмо тази мисъл премина през съзнанието му и Джил, и Шептящия, връхлетяха върху него, заглушавайки ума му, така че той повече не можеше да мисли. Те потиснаха цинизма и съмненията, които се бяха появили у него.

Сега върху розовата „черна дъска“ бавно се появяваше ново уравнение и Тенисън улови само началото от превода на Шептящия.

В следващия миг се озоваха в Рая.

Озоваха се на някакъв централен площад. Навсякъде около тях се издигаха кули. От кулите до тях долиташе божествена музика, която ги обгърна, и целият свят зазвуча в симфония. Паважът на площада беше златен или поне имаше златист цвят, кулите — бляскаво бели, тъй блестящи и толкова бели, сякаш бяха окъпани от светлина, бликаща вътре в тях. Мястото излъчваше святост, вдъхваше им чувството, че всичко наоколо е очистено от грехове.