Читать «Проектът» онлайн - страница 174

— Не само аз съм тук — обяви тя. — И Шептящия се прибра.

Тенисън бързо огледа стаята, но не откри никаква следа от него.

— Не го виждам.

— Той е в ума ми — обясни тя. — Иска да влезе и в твоя. Дошъл е отново да ни заведе в света на уравненията.

— В Рая?!

— Да, Джейсън! Съществата от света на уравненията знаят пътя към Рая и могат да ни отведат там.

51.

Късно през деня Теодосий намери Стария.

Той се приближи и зачака да го забележи. Стария не даваше никакви признаци за това. Накрая Теодосий заговори:

— Дойдох да ви посетя.

Стария започна да издава трептящ, подобен на биене върху тъпан, звук и след известно време сред вибрациите се оформиха следните думи:

— Добре дошли. Струва ми се, че ви познавам. Вие май стояхте на стълбите, когато донесох Декър?

— Да. Аз съм Инок, кардинал Теодосий.

— О, вие сте онзи кардинал! Чувал съм за вас. Кажете ми, онова органично същество, което стоеше на стъпалата редом с вас, не беше ли Тенисън?

— Да, Тенисън, приятел на Декър.

— Знам това — каза Стария.

— Споменахте, че сте чували за мен. Познавате ли много от нас? Или, да се изразя по друг начин, чували ли сте за нас?

— Не познавам никого — отвърна Стария. — Просто ви наблюдавам.

В началото Стария като че говореше с усилие, но Теодосий забеляза, че след няколко изречения, започна да се изразява с много по-голяма лекота.

— Боя се, че се държахме не както подобава на добри съседи — отбеляза кардиналът. — Моля да ни извините. Това посещение трябваше да бъде направено преди векове.

— Вие се плашехте от нас — изрече Стария. — Бояхте се много, а ние не направихме нищо, за да разсеем вашия страх. Плашехте се от измислиците, родени във въображението ви, а не заради нещо, което сме сторили. Не разсеяхме страха ви, защото истинската ни грижа сте не вие, а планетата. Разглеждаме ви само като временна фаза на живот върху повърхността й. Загрижеността ни за вас е свързана единствено с начина, по който се отнасяте към планетата.

— Смятам, че сме се отнасяли към нея твърде добре — намеси се кардиналът.

— Да, така е, и затова сме ви благодарни. Може би ви дължим повече от благодарност. В известна степен може би сме длъжни да ви помогнем. Познавате ли един от Прахообразните?

— От Прахообразните?

— Декър го наричаше Шептящия. Може би го познавате под това име.

— Никога не съм чувал за него — отговори Теодосий.

— Някога на планетата имаше много Прахообразни, но те я напуснаха и изоставиха един от своите. Той беше най-малкият, истинско джудже.

— И този недорасъл Прахообразен е Шептящия на Декър?

— Точно така. Но сега дребосъчето, което бе изоставено от останалите Прахообразни, започва да се развива по многообещаващ начин. Ние се гордеем с него.

— Бих искал да се запознаем — рече кардиналът. — Чудя се защо ли не съм ги срещал досега. Нито пък съм чувал някой да споменава за него.

— Не можете да се запознаете с него сега. Замина на пътешествие с Джил и Тенисън. Тръгнаха заедно да намерят Рая.

Теодосий възкликна недоумяващо:

— Рая! Рая ли казахте?

— Чували ли сте за този Рай? Означава ли той нещо за вас?