Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 4

— Съвсем не е трудно да намериш стойностни личности, ако насочваш правилно усилията си — каза той.

И веднага у нея се надигна механичния импулс да удари това тясно, самодоволно лице, да почувства как острият нос ще изхрущи под юмрука ѝ, да види как шокът ще накара малките му свински очички да се разтворят широко.

Вместо това тя изпи на един дъх остатъка от напитката си и побутна празната си чаша към щедрия домакин, който небрежно ѝ наля ново солидно количество „Даус“, реколта 2007-ма. Мъжът отляво вече го беше провъзгласил за „вероятно най-добрият портвайн на «Даус» изобщо“, докато прокарваше с глътка от виното ново парче сирене „стилтън“. Тя не разбираше от портвайн толкова, че да спори, но отчаяно ѝ се искаше да го направи.

— Убедена съм, че е така — измърмори отново Карол, опитвайки се в гласа ѝ да не прозвучи неучтиво несъгласие. Не помнеше кога за последен път е била на толкова официална вечеря, но не беше забравила ограниченията, наложени от приемането на покана да седнеш на една маса с някого. Те бяха набити в главата ѝ още по времето, когато сядаше на маса с майка си. Усмихвай се, кимай, съгласявай се, избягвай политически теми и в никакъв случай не подхващай остър спор.

За късмет на останалите хора около масата, годините, през които бе работила като старши полицейски служител, бяха затвърдили инструкциите на майка ѝ относно обсъждането на политически въпроси на трапезата. Когато бюджетът и самото съществуване на отдела ти зависят от щедростта на политиците, скоро се научаваш да не огласяваш мнения, които може в най-неподходящия момент да те захапят за шията с добронамереността на вампир. През годините Карол старателно бе изградила навика да не отстоява спорни позиции, за да не изтърси нещо точно когато не трябва. Беше оставила това занимание на по-младшите членове на екипа ѝ, които компенсираха повече от задоволително нейната въздържаност.

Не че ѝ се бе налагало да присъства често на подобни официални събития по време на кариерата си на ръководител на отдел, който се занимаваше с разследване на убийства. Изискванията на работата я поглъщаха, отнемаха ѝ повече от четиридесетте часа седмично, които тя бе длъжна съгласно трудовия си договор да посвещава на служебните си задължения. Карол скъпеше останалото ѝ свободно време, за да го посвещава на неща, които наистина искаше да върши. Не да прекарва безкрайни часове край масата в нечий дом, слушайки речите на богати досадници за безчинствата на някой, който се е изправил между тях и следващия милион в банковата им сметка.

Но сега тя вече имаше само свободно време. На кариерата, която предвиждаше за себе си, бе сложен край. В такива моменти ѝ се налагаше да си напомня, че това стана по неин избор. Ако бе пожелала, можеше все още да е главен инспектор от криминалната полиция Карол Джордан. Но тя бе предпочела да си остане просто Карол Джордан; просто една от новодошлите в долините на провинциален Йоркшър, където безмилостно нахлуваха хора, чиято единствена връзка със заобикалящия ги пейзаж беше фактът, че той им се нравеше повече от предградията, които бяха оставили зад себе си.