Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 2

С нищо не би привлякла погледа, още по-малко пък да предизвика повторен поглед. Трудно бе да се повярва, че някой някога е обърнал внимание на нещо, което бе казала или направила.

Без да подозира неговото объркване, тя отвори тежката желязна порта, чието скърцане, междувременно добре познато за него, създаваше готическа атмосфера. Затвори внимателно портата след себе си и тръгна по улицата.

Той не бе в състояние да повярва напълно, че това се случва. В продължение на три седмици я беше следил навсякъде, където му беше възможно. И тя нито веднъж не излезе сама. Страх я е, беше решил той. Не е уплашена дотолкова, че да си затвори устата, но достатъчно, за да се погрижи около нея да има постоянно някой, който да я пази.

След онова, което ѝ бяха казали предната вечер, тя би трябвало да се крие под завивката си, да е достатъчно сплашена, че да се е предала. А не да върви с широки крачки по тротоара, като че ли тя беше моралният победител, вместо да признае пред себе си истината — че е една опасна мръсница, сееща несигурност и разруха, и че заслужава всичко, което я чакаше.

Той не бе имал предвид да се справи с нея днес. Не беше очаквал такава златна възможност. Но нямаше намерение да я пропусне. Кой знае дали някога пак щеше да има такъв шанс? Пък и не можеше да се каже, че той не беше си представял всичко наум стотици пъти, че не беше проверявал всеки детайл за възможни слаби места и не беше преценявал как да избегне тези слабости.

— Стегни се — упрекна се той тихо и тръгна на няколко метра зад нея, така че между него и нея вървяха две момичета. Знаеше, че може да мине много време, преди отново да я види сама. — Стегни се.

Отвличането ѝ от улицата се оказа много по-лесно, отколкото бе очаквал. Жени като нея — от средната класа, уверени в социалния си статус, обикновено вярваха, че светът се подчинява на техните желания — бяха неоснователно убедени в собствената си безопасност. Доверяваха се на хората, докато някой не им дадеше повод за обратното. Тя му се довери, защото той се бе постарал да изглежда и говори като всички онези жалки типове, които се оставяха да бъдат управлявани от жените си — да ги строяват с камшика и да бъдат превръщани в покорни роби на някакви мръсници.

Беше направил необходимите проучвания. Знаеше кои имена ще накарат лъжите му да прозвучат достоверно. Тя беше повярвала на измислицата, че от радиото, в което работеше, имали нужда от нея, за да замества болен колега. Беше се качила безропотно в колата. И тогава той ѝ показа снимките, които имаше в телефона си.