Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 3

Гордееше се с това хрумване. Знаеше как да прогнозира, да съставя планове, да се подготвя. Дъщеря ѝ, която посещаваше подготвителен курс в института за филмово изкуство, се хвана смешно лесно. Той се престори на фотограф, който уж работел по някакъв проект за протести и заложници. Беше успял да накара трима от курса да му помогнат, затова и не създаде впечатление на някакъв извратеняк, който си е харесал някое определено момиче. След това направи поредица снимки, в които те играеха ролята на инквизирани пленници. А сега, на телефона си, той притежаваше доста на брой внимателно редактирани кадри, които осигуряваха идеалното средство за упражняване на натиск.

В мига, когато ѝ показа първата снимка, тя застина. Изхлипа със стиснати устни. После се съвзе и каза с глас, който се мяташе в рамките на повече от една октава.

— Какво искате от мен?

— Въпросът по-скоро е какво искаш ти. Искаш дъщеря ти да оцелее, нали?

— Глупав въпрос — каза тя и припламналият гняв озари лицето ѝ.

Той нямаше намерение да търпи подобни неща. Пусна лоста за скоростите, който държеше с лявата си ръка, и я удари с опакото на ръката си през лицето. Тя извика и се отдръпна.

— Не ме карай да се обаждам на човека, който я пази. Обадя ли се, няма да ти хареса онова, което той ще направи с Мадисън — той изсумтя. — Мадисън. Що за шибано име е това? Ние нямаме никакви задръжки. Ще я режем с ножове, ще я изнасилваме, ще я оставим в такова състояние, че занапред никой няма да иска дори да я докосне — освен от съжаление. Така че прави това, което ти се казва.

Очите ѝ се разшириха, отворената ѝ уста оформи едно тревожно „О“. Той трябваше да си признае, че изпитва искрено удоволствие да я гледа как си плаща за досадните ѝ оплаквания, хленчове и жалби. Беше нарекла мъжете като него „женомразци“ А те всъщност бяха точно обратното. Мъжете като него обичаха жените. Разбираха какъв начин на живот бе най-подходящ за тях. Знаеха какво всъщност искат жените. Истинските жени не искаха да излизат в публичното пространство, да изказват непрестанно мнението си по всички въпроси. Искаха да свият семейно гнездо, да се грижат за семействата си, да правят забележителни неща и да упражняват власт в дома си. Да бъдат жени, а не имитация на мъже.

После всичко мина лесно. Върна я в дома ѝ, след като домашните помощници си бяха отишли. Вкара я в гаража. Прикова едната ѝ китка с белезници към седалката, за да създаде впечатление, че е искала да предотврати възможността да размисли. Маркучът — от ауспуха в колата. Книгата на седалката до нея — тя трябваше да напомня на него самия за корените на онова, което вършеше. Можеше да се откаже във всеки момент, можеше да я помилва. Но какъв би бил смисълът от това? Дори тя да се променеше, това не би променило нищо. Хвърли един последен поглед към нея и затвори вратата на гаража.

На сутринта я намериха.

2.

Карол Джордан въртеше чашата си така, че последните инчове портвайн се плискаха в нея, и мислеше с копнеж за убийства. Надяваше се за небрежния наблюдател да изглежда така, сякаш просто си играе със столчето на чашата, но всъщност го беше стиснала така силно, че се страхуваше то да не се счупи в ръката ѝ. Мъжът, седнал от лявата ѝ страна, който на пръв поглед не създаваше впечатление за човек, на когото ти се иска да забиеш един, се приведе напред, за да подчертае значението на думите си.