Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 25

Разбира се, хората се самоубиваха и без да минават през период на буквално кръвопускане като начин да облекчат мъката си. Но общо взето, винаги имаше други признаци. Самоубийството никога не се случваше току-така. В случаите, когато никой не беше забелязал нищо, това се дължеше на факта, че никой не е бил в достатъчно близък контакт с посегналия на живота си, за да забележи нещо. Но по нищо не личеше Джазмин Бъртън да е била лишена от подкрепа. А това го озадачаваше.

Смръщен, той започна да се рови из социалните мрежи, за да разбере какво има да каже светът за края на Джазмин Бъртън. Шокът бе накарал повечето от троловете да замълчат, но неколцина надигаха глави, за да злорадстват заради това, което вече приемаха като успех в борбата за правата на изнасилваните. Според тях се случваше често изнасилвачите да бъдат жертви, не по-малко от жените, които бяха нападали. За Тони прочетеното беше в еднаква степен увлекателно и отблъскващо.

— Как можахме да стигнем дотук? — измърмори той. Знаеше по-добре от повечето хора, че в тъмната психика на хората, които насилват, обезобразяват и убиват, под повърхността се насъбира отрова като застояла вода в локва. Беше посветил целия си професионален живот на борбата с резултатите от това. Но злостните атаки, провокирани от привидната анонимност, гарантирана от интернет, бяха достигнали далеч по-високо ниво, отколкото той би предвидил преди десет години.

Особено го безпокоеше фактът, че голям процент от нарастващите издевателства бяха насочени срещу жени. Да, и мъже бяха публично обиждани, бяха обект на присмех и омаловажаване. Но нападките, отправяни към жени за незначителни неща като например предложението портретът на Джейн Остин да бъде поставен на банкнота, бяха несравнимо по-тежки. Биваха заплашвани със сексуално насилие, унижавани и сплашвани. Ако някой от неговите пациенти заговореше с такива изрази за жените, той би препоръчал да го приберат в изолатор за психичноболни, които представляват опасност за обществото.

— Добре, ясно е, че си привлякла вниманието на хейтърите — каза той. — Но какво още се случва тук?

Освен хулите имаше и обич. Десетки хора — при това не само жени — бяха поствали коментари, в които изразяваха съжаление за смъртта на Джазмин, възхваляваха онова, което бе вършила приживе и дори предлагаха да се основе фондация в нейна памет. И в тези коментари се долавяше гняв — задето е била докарана дотам, че да приеме самоубийството като единствен изход.