Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 219

— Губиш си времето — тонът му съответстваше напълно на резкостта на думите.

— Не мисля, че си премислил решението си. Не и както трябва.

Той му хвърли бърз поглед изкосо.

— Ти не знаеш нищо.

Тони въздъхна.

— Всъщност знам доста неща. Знам какво е станало с майка ти. Предполагам, че това е било много мъчително за теб.

— Не намесвай майка ми.

— С радост не бих я намесил, Матю, но сам знаеш, че се налага. Тя е причината за всичко, което се е случило.

— Не знам за какво говориш.

— Знам, че ако тя се беше отказала да ходи в Грийнъм, нямаше да се случи нито едно от нещата, станали след това. Ако не беше слушала онези жени, можеше още да е жива. Онези жени, които не разбират какво означава да бъдеш съпруга и майка. А това е най-хубавото, което може да бъде една жена, нали? — той помълча. Никакъв отговор. Време беше да промени леко тона на неподправено съчувствие.

Тони се облегна на парапета и пъхна ръце в джобовете си, за да ги стопли.

— Разбирам позицията ти, която се опитваш да огласиш. Тези жени трябва да замлъкнат. Трябва да престанат да карат мъжете да се притесняват, когато искат от тях да бъдат истински съпруги и майки. Трябва да си затварят устата, нали?

Мартин обърна глава към него.

— Могат да правят каквото искат. Но нямат право да се опитват да убеждават останалите жени да мислят като тях. Ако една жена иска да бъде добра майка и съпруга и да се грижи за семейството си, никой няма право да ѝ казва да не го прави. Никой няма право да се опитва да ги настрои срещу мъжа, който се грижи за тях — предвид обстоятелствата, това беше доста продължително изказване, което зарадва Тони.

— Когато майка ти и баща ти са дошли тук на приема по случай сватбата им, те просто са искали да живеят като щастливо семейство.

— Точно така. И ние бяхме щастливи. Тя беше щастлива. Докато онези жени ни я отнеха.

— И ти самият си искал същото, нали? Да създадеш семейство със Сара?

Матю трепна.

— Не искам да разговарям за Сара.

— А тя е провалила всичко.

— Онези така наречени нейни приятелки, които ѝ пълнеха главата с глупостите си, казваха ѝ, че е прекалено рано да ражда, казваха ѝ, че не съм достатъчно добър, за да обвързва живота си с мен. Не трябваше да се вслушва в тях. Но те успяха да я убедят. Не я оставиха на мира, за да помисли сама за тези неща — той се попремести на задните си част малко по-напред на перилото.

— Не мога да си представя как бих се чувствал, ако жена, която обичам, убие детето ми — поде Тони. Сега вече беше време да забие иглата. Да предизвика реакция. Докато все още разговаряха, имаше надежда. — Предполагам, че бих бил съсипан от скръб. И бих се разгневил. Тя нямаше право да постъпи така, нали? — ударът му не срещна ответен удар. Мартин не каза нищо; продължаваше да се взира надолу, към улицата. — Всеки мъж би изпитал необходимост да предприеме нещо по въпроса. Проблемът е, че Сара е била само върхът на айсберга. Накъдето и да погледнеш онлайн, си виждал как други жени тласкат други момичета като Сара да направят същото.

Този път Мартин проговори.