Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 221

Продължи да настоява.

— Можеше със същия успех да позволиш на Сара и на онези, другите жени, да те тъпчат, защото Карол Джордан ще те стъпче в калта, когато вече си мъртъв. Ако това ти се струва добра идея, нямам нищо против. Тръгвам си и те оставям да правиш, каквото искаш. Но ако държиш посланието ти да бъде огласено — силно, ясно и недвусмислено, тогава се обърни и ела с мен. Не допускай онази кучка да победи.

Разчете несигурността на Мартин по езика на тялото му. Раменете му се отпуснаха, пръстите трепереха, главата му се приведе, като че ли някаква тежест го притискаше надолу.

— Обещаваш, че ще имам възможност да говоря публично, но това са глупости. Не съм толкова тъп, че да се хвана на приказките ти.

Тони кимна.

— Изправиш ли се да даваш показания пред съда, това е единственото място, на което можеш да кажеш каквото искаш и тя няма да може да те спре. Хайде, Матю, не постъпвай така, че всичко да се окаже безсмислено. Ти си умен човек. Знаеш, че това, което казвам, е разумно.

Той се изправи, изпъна рамене и вдигна глава. Очите му гледаха право напред, беше вирнал брадичка. Понечи да се оттласне с ръце от парапета. В този ужасен момент Тони разбра, че е загубил. Но не искаше да се предава. Хвърли се напред и се вкопчи в лявата ръка на Мартин над лакътя, точно когато той вече политаше в празното пространство. Тялото на Тони се блъсна в парапета, силният удар премина като ток през него. Но той не отпусна пръсти, въпреки силата на гравитацията и решимостта на Мартин. Времето се рееше като семенце, падащо от голяма височина към земята. От Мартин лъхаше кисела миризма на пот, Тони чувстваше как собственото му сърце бие като парен чук в гърдите му.

После Карол се изправи до него, силните ѝ ръце се протегнаха покрай неговите, и тя подхвана Матю Мартин под мишницата.

— О, не, няма да го направиш — изръмжа тя. — Няма да си тръгнеш, без да платиш сметката.

60.

Много по-късно Карол и Тони седяха на една пейка до денонощното кафене на гарата, черно-бялото коли се беше свило в краката им, в ръцете си държаха димящи картонени чаши. Това беше неутрална територия, приета от двамата преди доста време.

— Добра работа свърши там горе — каза Карол.

— Съжалих го. След онова, което се е случило с майка му, той във всеки случай е щял да носи следи от психическа травма. Въпросът е бил само какъв израз ще имат тези следи. Ако животът с приятелката му се беше развил по различен начин…