Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 217

— Мисля, че го открих. Трябва да дойдете с Пола тук и да го арестувате, когато го сваля долу. А вероятно и да уредите да остана с него. Ще успеете ли?

— Занасяш се — каза невярващо Карол. После, примирено, допълни: — Не, не се занасяш. Къде си?

— Пред хотел „Ексчейндж“. Откъм Мидланд Стрийт. Виждам го на тринайсетия етаж, точно както предвидих.

— Тръгваме. Ще дойдем пред централния вход. Ще се видим там.

Тони продължи да върви, заобикаляйки, за да се върне към централния вход. Изгаряше от нетърпение да стигне до Матю Мартин, но знаеше, че ако се опита да го направи сам, това може да завърши катастрофално. Щеше да подплаши някоя камериерка или да стресне някой невинен гост на хотела, или да предизвика скандал. Полека-лека се учеше от опита си да овладява своята импулсивност, когато си имаше работа с хора, неспособни да разберат терапевтичните му амбиции. Беше рискувал вече веднъж, когато се обади на бащата на Мартин, а би било прекалено да се надява, че ще успее два пъти един след друг.

Не му се наложи да чака дълго. Карол и Пола пристигнаха с колата пред хотела само седем минути след обаждането му. Карол не губеше време; връхлетя в хотела, Пола и Тони тичаха по петите ѝ. Тя размаха полицейската си карта, отправи най-непреклонния си поглед към рецепциониста и само след мигове те бяха вече в офиса зад рецепцията, и разговаряха с дежурния мениджър, елегантен млад мъж с френски акцент.

— На корниза около тринайсетия етаж има човек — каза Карол.

Мениджърът се намръщи.

— При нас няма тринайсети етаж.

Що за странен отговор, помисли си Тони. Това, че мениджърът се вълнуваше повече от номерацията на етажите, отколкото от възможно самоубийство, доказваше сериозно объркване на приоритетите.

— Имам предвид предпоследния етаж.

— Той е четиринайсети.

— Но всъщност е тринайсети — настоя Тони. — Просто нямате етаж, който да се нарича тринайсети, нали? Заради суеверията на хората?

Мениджърът направи гримаса.

— Щом казвате. Но така е, етажът над дванайсетия се води четиринайсети.

— Радвам се, че успяхме да изясним това — отбеляза Карол с неприкрит сарказъм. — Къде точно е той, Тони?

— Пред третия прозорец, като се брои от ъгъла с Мидланд Стрийт.

Мениджърът вдигна очи нагоре, като че ли се опитваше да си представи конфигурацията на етажите над себе си.

— Това е спалнята — каза той. — На апартамент 1447, струва ми се.

— Какво точно има пред прозореца? — попита Карол.

— Корниз и пред него парапет. Корнизът обикаля целия етаж. Но на него не може да се излиза от стаите, прозорците не се отварят достатъчно широко.

— Как тогава е успял да стигне дотам? — попита Пола.

— Трябва да е излязъл през вратата, предвидена за хората, които се занимават с поддръжката на сградата. Тя е точно зад ъгъла.