Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 220

— Нямаш представа — каза той с хрипкав глас, който застърга в гърлото му.

— Всъщност имам. Те са навсякъде. Мога да разбера защо си решил, че е добра идея да представиш нещата така, като челите са се осъзнали и са се самоубили от срам, след като са разбрали в какво са се превърнали. Много добра идея. При това е имала ефект. Постигнал си желаното — на предварителното следствие да ги обявят за самоубийци.

Тони видя как едното ъгълче на устата на Мартин потрепна леко. Едва забележима усмивка. Този човек се гордееше със стореното, въпреки че му се беше наложило да прекрати изпълнението на мисията си, преди да я доведе до успешен кран.

— Само че се оказа малко прекалено умен. Книгите като пътепоказатели са били добра идея, но в момента, в който някой като мен забележеше, че не става дума за самостоятелен случай, щеше така или иначе да стане очевидно, че някой контролира събитията.

Мартин отново изсумтя.

— Лесни са за подвеждане. Всяка следваща би могла да е копирала постъпката на предишната.

— Възможно би било, само че ченгетата не бяха забелязали нищо, съответно медиите не отбелязаха случаите, и как биха могли в такъв случай да разберат една за друга? Но така или иначе, ти постигна най-важното — решенията на предварителните следствия. Има само един проблем — продължи Тони. — Ако скочиш, тези решения ще бъдат обявени за невалидни.

Той хвърли бърз поглед към Тони.

— Какво каза? Как така невалидни? Във всеки случай решението е издадено от съдия-следовател.

— Такива решения винаги може да бъдат променяни. Жената, която води следствието, Карол Джордан, е истинска кучка. Тя те ненавижда, побесняла е от гняв заради мнението ти, към което си искал да привлечеш вниманието на хората. Тя ще направи всичко по силите си, за да промени тези заключения. А ако умреш, тя ще може свободно да говори каквото пожелае за теб и за всичко, което си направил. Ще оплюе онова, което си искал да кажеш на хората. Ще те представи като някакъв интернет трол, тъп грубиян, който мрази жените.

Този път Мартин се обърна, заставайки с лице към Тони, на когото му се стори, че по лицето на другия се мерна стъписване.

— Не може да го направи.

Тони му отправи усмивка, изпълнена със съжаление.

— Разбира се, че може. Ако теб те няма, всичко остава в ръцете ѝ. А тя не се бои да се възползва от властта, с която разполага. Както вече казах, тя е кучка. Има само един начин да разчиташ, че мнението ти ще бъде чуто.

Мартин се засмя с горчивина.

— Знам какво ще кажеш. „Не скачай, възползвай се от възможността да говориш в съда“ — той силно потърка с ръка горната си устна. Тони забеляза, че пръстите му треперят. Това усещане, че в известен смисъл седи на края на света, явно беше започнало да му въздейства. Той вече едва издържаше. Разумът му казваше, че единственото смислено нещо би било да скочи, но дълбоко в него нещо властно се вкопчваше в живота.

— До голяма степен идеята е такава, да — каза Тони. Готвеше се за последното хвърляне на зара, апела към суетата и желанието да се обърне към потомците, ахилесовата пета на толкова много убийци. — Защото това е логичният ход. В противен случай ще се окаже, че всичко е било безсмислено. Имал си какво да кажеш на хората. Очевадно си вярвал, че е нещо, за което си струва да се умре, в противен случай нямаше да бъдеш тук сега. Но ако се предадеш и избягаш преди развръзката, всичко ще е било просто губене на време. Защото тя ще представи нещата такива, каквито не са били. Ще изгради една жалка, изкривена и безсмислена картина. И ще се окаже, че със същия успех си можел да не си даваш труда — Мартин му обърна гръб и Тони се възползва от това, за да пристъпи малко по-близо до него. Сега вече почти можеше да го докосне.