Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 205

— Трябва да грешите, скъпа. Господин Форман тръгна оттук само преди минути. Не го ли видяхте да излиза от къщата? Тръгна по улицата преди нас.

Старицата поклати глава и изду упорито долната си устна.

— Това не беше Бил Форман. Може да съм на осемдесет и три, млада госпожо, но не съм напълно изкукала. Предполагам, че е бил някой от приятелите на Урсула от списанието.

— А разпознахте ли го по физиономия? — попита Пола. — Идвал ли е тук и преди?

— Ако е идвал, аз не съм го виждала. Когато пристигна тази сутрин, го видях за първи път през живота си.

Този път двамата се спогледаха уплашено.

— Сигурна ли сте? Напълно сигурна ли сте, че човекът, който излезе от къщата току-що, не е Бил Форман?

Старата жена закима настоятелно.

— Разбира се, че съм сигурна. Освен това Урсула си е у дома. Тя отвори на този човек, а после изобщо не е излизала.

„О, по дяволите!“ Пола се завъртя на пети, но Алвин вече беше изминал половината път по алеята, тичайки с все сили към вратата. Защото, ако този човек не беше Бил Форман, в къщата ставаше нещо много, много лошо.

54.

Кевин направи една бавна обиколка из паркинга на „Слийпинг Ин“.

— Колата му не е тук — каза Карол. — Което, разбира се, не означава, че и той не е тук — тя въздъхна. — Никога не е лесно, нали? Хайде да паркираме, да влезем и да поговорим с рецепциониста, който няма да е видял нищо и няма да знае нищо.

— Кой знае — отвърна Кевин. — Може да имаме късмет и да попаднем на някой от онези източноевропейци, които никога не пропускат нищо.

Тони вървеше по-бавно зад тях, оглеждаше паркинга и мрачната каменна фасада на сградата с редици еднакви прозорци.

— Не си угаждаш, нали? — той говореше едва чуто. — Като че ли не си позволяваш да се отпускаш превалено? Защото, ако го направиш, кой би могъл да каже какво би се случило? Както се казва в песента, точно когато не очакваш, ти се случва онова, което най-малко очакваш. Далеч по-добре е да се задържат на скромно ниво, където всичко ти е познато.

Той настигна другите точно когато се изправиха пред рецепцията. Тъмнокос млад мъж с бледа кожа на затворник и тъмни, хлътнали очи ги погледна, размърдвайки рамене в сакото на униформения костюм, който му стоеше зле.

— Добро утро, с какво мога да ви помогна? — попита той с акцент, който подсказваше, че е дошъл някъде от източното поречие на Дунав.

Карол показа полицейската си карта и се облегна на плота, който стигаше до гърдите ѝ.

— Снощи при вас е отседнал клиент, който представлява интерес за нас. Името му е Матю Мартин. Напуснал ли е вече хотела?

В очите на човека пред нея припламна паника.

— Не ми е позволено да давам сведения за гости на хотела.

— Ние сме от полицията, приятел — намеси се Кевин. — Каквито и да са правилата, наложени от шефа ти, ние сме над тях. А сега ни кажи онова, което искаме да знаем. Името е Матю Мартин.

Рецепционистът се изчерви.

— Нямам право. Трябва да разговаряте с мениджъра.

— Доведи го тогава. Или нея — Тони си спомни, че Кевин открай време се справяше добре с ролята на лошото ченге. Което често го учудваше, защото му беше ясно, че Кевин е не само добросърдечен, но и мекосърдечен в много отношения.