Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 203

— Добре — каза решително Карол. — Кевин, ти си с мен. Отиваме в мотела. Ако е там, прибираме го и го довеждаме тук. Стейси, оставаш при мониторите и ни уведомяваш, ако се покаже някъде. Карим, натискаш онези от телефонната компания — тя замълча и се смръщи, вниманието ѝ се отклони за миг поради надигналата се остра нужда от алкохол.

— Урсула Форман — подсказа Пола.

— Да, разбира се. Пола, вчера си разговаряла с нея, тя познава гласа ти. Вземи Алвин със себе си. Разговаряйте с нея, останете при нея, докато не го заловим. О, Карим, още нещо. Веднага щом можеш, се свържи с местната полиция и им кажи да наминат покрай дома му, за да не се окаже, че той си е вкъщи и играе компютърна игра, а най-добрият му приятел е взел назаем колата, за да дойде в Брадфийлд. Да не го сплашват, просто да хвърлят набързо едно око, нали?

— Ами аз? — попита жално Тони.

Карол го изгледа объркано, почти като че ли беше забравила, че е тук.

— Можеш да останеш тук със Стейси и Карим или да дойдеш с мен и Кевин — отвърна тя, вземайки палтото си. — Да тръгваме, вече не можем да си позволим да рискуваме. Разполагаме само с косвени улики, затова си дръжте очите отворени за всяко нещо, което можете да определите като „несъответствие“ — тя направи няколко крачки, после отново се обърна. — И още нещо, Стейси…

— Да?

— Изпрати снимката от шофьорската книжка на всички от екипа, може ли?

Всички се раздвижиха, разменяха откъслечни фрази, насочиха се към вратата и изчезнаха, както се разпиляват птици, когато чуят изстрел. В помещението отново се възцари мълчание, като изключим тихия шепот от пръстите на Стейси, танцуващи по клавиатурата. Карим се покашля. Тя вдигна очи към него. Лицето ѝ беше безизразно.

— Никога не са ми възлагали такава задача. Кош да търся в Лестър?

Стейси се позамисли. Не ѝ се искаше да издава собствената си неопитност в тази област.

— Бих избрала номера на централата и бих потърсила дежурния инспектор за района, в който живее нашият човек — каза тя бавно. — Мисля, че няма проблем да помолим някой от униформените колеги да свърши тази работа. Не искаме от тях да извършат арест. Просто да почукат на вратата и когато той отвори, да измислят някаква история, че в района е бил извършен обир или нещо подобно.

Той се ухили, видимо облекчен.

— Благодаря. Наистина, тук е все едно те хвърлят да плуваш в дълбокото.

„Бог да му е на помощ, ако мисли, че това е дълбокото.“

— Ще се научиш — каза тя и се обърна отново към мониторите. Къде, по дяволите, беше Матю Мартин?

53.

— Включваш лампата и сирената — каза Пола, докато закопчаваше предпазния колан. — И не ги изключваш, докато не ти кажа — тя форсира двигателя и се упъти към изхода, докато Алвин се занимаваше с лампата и сирената на немаркираната полицейска кола.

— Мислиш ли, че е чак толкова спешно?

— Както каза Кевин, той има причина да бъде тук — светлините започнаха да примигват, сирената зави, а Пола навлезе в движението по Скенфрит Стрийт. Шест минути по-късно тя каза: — Изключи ги, не искам да плаша никого.