Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 202

Мартин остана на мястото си още половин час. После, няколко минути преди десет, той нахлузи ръкавици от тънка кожа, излезе от колата и се упъти към входната врата на Урсула Форман. Натисна звънеца и отстъпи назад, тъй като не искаше появата му да изглежда заплашителна. Все още не.

Вратата се отвори и пред него застана Урсула — медночервените ѝ къдрици бяха разчорлени, носеше джинси и тениска с кръгло деколте.

— О, ти ли си — тя се усмихна, когато го видя. — Здравей.

— Реших да се отбия, за да побъбрим, каквато беше уговорката — той ѝ отправи най-добрата си фалшиво-наивна усмивка. — Ако моментът не е подходящ…

— Не, не, разбира се, че е подходящ. Заповядай, влез, ще пием чай и ти ще ми разкажеш за идеята си — тя отвори широко вратата и отстъпи, за да го пусне да влезе. Просто така.

Всички те бяха толкова лековерни.

52.

Настана кратко мълчание, след това четири гласа заговориха едновременно.

— Кога е дошъл? — попита Карол.

— Къде е? — осведоми се Кевин. — Сигурно има причина за идването му.

— Нов удар ли подготвя? — попита Алвин.

— Трябва да се свържем с телефонната компания, за да проследим основния му телефон — каза категорично Пола.

— Пола е права — каза Карол. — Карим, заеми се с това.

Той я изгледа за миг объркано, но после веднага тръгна към най-близкия свободен компютър.

— Започвам, шефе.

Стейси ги оглеждаше един по един.

— Пристигнал е снощи. Според данните от кредитната му карта е отседнал в мотела зад гарата. Проверих сведенията, които имам за него, и установих, че това отговаря на досегашния му модел на действие. Предполагам, че при първите си пътувания до местата, където са живели жертвите, преда убийствата, ги е следил. И всеки път е нощувал в някой евтин мотел. Доколкото мога да преценя, спи на такива места и когато пътува по работа. Не е екстравагантен, въпреки че печели достатъчно, за да си позволи нещо по-добро.

— Има ли нещо, което да не знаеш за този тип? — попита Алвин.

Стейси хвърли поглед към Тони.

— Не знам единствено най-важното — отвърна тя и за първи път тази сутрин гласът ѝ прозвуча неуверено. — Не знам защо той прави това, не знам какви са плановете му и не знам как да го спрем.

Тони кимна леко в знак на одобрение.

— Никой от нас не знае тези неща, а ти правилно подчерта, че в случая те са ключови. Но ето какво ще можем да направим благодарение на работата, която Пола е свършила вчера. Знаем, че тук, в Брадфийлд, живее една жена, която отговаря на същите показатели, на които са отговаряли жените, които вече е убил. Наясно ли сме дали вече е предприел нещо, Стейси?

Пръстите ѝ вече летяха по клавишите, погледът ѝ се плъзгаше по екрана. Тялото ѝ оставаше абсолютно неподвижно; сякаш ръцете ѝ бяха отделни живи същества, прикрепени, но не и неразривно свързани с нея.

— Ако се съди по това, което виждам, все още не — каза тя бавно. — Но това не означава, че не се е активирал. Може да се придържа към странични улички, където няма камери за автоматично разпознаване на регистрационни номера. А може част от номера му да е замазан с нещо и затова камерите да не го разпознават.