Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 184

Тя почака мениджърът да напусне с нежелание стаята, без да откъсва очи от уплашения млад мъж, чиято адамова ябълка подскачаше нагоре-надолу, докато той преглъщаше трескаво. После каза:

— Стив Фишър, трябва да ви разпитам във връзка с изпращането на заплашителни и оскърбителни съобщения. Не сте длъжен да отговаряте, но ви предупреждавам, че ако не споменете нещо, на което после искате да разчитате пред съда, това може да се отрази на защитата ви. Всичко, което кажете, може да бъде ползвано като доказателство. Разбирате ли ме?

— Какво? Арестувате ли ме? Трябва ли ми адвокат? — гласът му се извиси до писък.

— На този етап просто се опитвам да установя фактите. Ако държите да присъства адвокат, това, разбира се, е ваше право. Ще ви отведем в полицейския участък и ще изчакаме с вас, докато се намери служебен адвокат; който да се заеме с вашия случай. Макар че не съм сигурна, че ще имате право на служебна защита…

— Иначе може да си поговорим спокойно и приятелски тук — намеси се Карим, приближи се и издърпа един стол.

Филтър изду тънките си устни, докато обмисляше.

— Добре, съгласен съм да говоря с вас.

Карол взе листовете, които държеше Карим, и започна да ги прелиства, докато откри онзи, който ѝ трябваше. Постави го пред Филтър.

— Това ли са вашите онлайн профили? В Туитър, Инстаграм и останалите?

Той преглътна с усилие.

— Как сте получили тази информация? Това са лични данни.

— Лични, докато не нарушиш закона — каза сурово Карим. — Твоите ли са?

Филтър кимна.

— Да — и отпусна рамене. Знаеше какво следва.

— Изпращал ли си тези съобщения на Дейзи Мортън? — Карол постави два листа пред него. — „Ще гориш, кучко. Прекали с презрението си към мъжете. Ще те побъркаме.“ Ами това? „Надявам се децата ти да измрат бавно от рак, за да си получиш заслуженото.“ Това твое дело ли е?

Фишър гледаше отчаяно ту към единия, ту към другия.

— Изобщо не се опитвай да ни пробутваш някакви жалки оправдания от рода на това, че някой приятел е свил телефона ти — изръмжа Карим. Всеки път, когато отвореше уста, той ставаше все по-симпатичен на Карол.

Фишър се покашля и пъхна ръцете си под бедрата.

— Да. Аз ги писах.

— Как се почувства, когато Дейзи Мортън наистина изгоря? Когато къщата ѝ се взриви, тя загина, а семейството ѝ загуби дома си? Зарадва ли се?

Той поклати глава, гледайки я умолително.

— Не съм го мислил наистина, аз просто… ами не знам, говорех на едро.

— Правил си се на голям мъжага — каза с присмех Карим. — И къде беше, когато загина Дейзи Мортън?

Фишър буквално подскочи на мястото си.

— Какво?!

— Чу какво казах.

— Какво общо има това с мен? Тя се е самоубила. Нямам абсолютно нищо общо с това.

— Мислиш, че това, че си я заливал с такава помия, няма отношение към решението, което е взела?

Фишър избута стола си назад от масата, сякаш физическото разстояние между него и думите му можеше да прекъсне връзката му с тях.

— Дума дупка не прави, човече. Просто думи, това е всичко, просто думи.

Карол се приведе напред.