Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 183

— Моментът е много неподходящ. Сега е средата на неговата смяна. Защо не се обадихте предварително, за да се уговорите да се видите с него през свободното му време, а не през това, за което му плащам?

— Трябва да разговарям със Стив Фишър във връзка с поредица заплашителни и оскърбителни постинги в Туитър, които са пуснати от неговия акаунт.

Мениджърът беше искрено стъписан.

— Стив? Та той и на мравката прави път. Не би заплашвал никого.

— Ако това е така, аз съм убедена, че той ще успее да ни разясни случая. Бихте ли ми казали дали е с нормално работно време или е винаги на смени?

— Защо ви е да знаете? — Карол чакаше търпеливо, без да откъсва настоятелния си поглед от него. Той въздъхна театрално. — Той е координатор на дневните смени, затова работи от шест сутринта до два следобед, от неделя до четвъртък. Защо?

— В такъв случай изглежда, че е пращал някои от оскърбленията в Туитър, докато е бил на работа.

— Не мога да повярвам. Сигурно става дума за шега, а някой, лишен от чувство за хумор, е решил да прави скандали?

Карол кимна на Карим, който извади един лист от джоба си.

— „Искам да те видя как гориш, кучко.“ Това е една от шегите. „Време е някой да те изнасили, за да ти вкара ума в главата“. Това е друг пример.

Ласкаровиц беше пребледнял. По горната му устна беше избила пот.

— И той е изпращал тези заплахи оттук?

— Това е едно от нещата, които се надяваме да узнаем от господин Фишър. Бихме ли могли да използваме за тази цел вашия офис, стига да ни намерите два стола?

Той избърса горната си устна и посегна към телефона.

— Имаме конферентна зала. Там е по-просторно — плъзна пръст по един лист, залепен за плота на бюрото му, после започна да натиска ожесточено копчетата на телефона. — Стив, Рей е на телефона. Трябва да говоря с теб незабавно, в конферентната зала. Какаото и да правиш, остави го и слез веднага — той трясна телефонната слушалка и издиша шумно през нос. — Господи, само това ми трябваше.

Последваха го по коридора до едно малко по-голямо помещение, обзаведено с маса и половин дузина пластмасови столове. Цялата мебелировка изглеждаше като извадена от контейнер за отпадъци.

Ласкаровиц загриза кожичката на един от ноктите си, полюлявайки се на пети. Изминаха няколко минути, преди вратата да се отвори и на прага да застане млад мъж, зле подстриган и с пъпчиво лице.

— Викаш сте ме?

Гласът му звучеше така, сякаш беше видял как адът се разтваря пред него. Когато пристъпи навътре в стаята, Карим се измести незабележимо така, че да препречва пътя му към вратата.

— Не аз — каза мрачно Ласкаровиц. — Хората са от полицията. Ще трябва да дадеш някои обяснения, Стив.

Очите на Фишър се разшириха, той хвърли поглед зад гърба си. Изражението му разкри всичко; мимолетната мисъл за бягство, осъзнаването, че пътят му е преграден, ужасът пред онова, което го очакваше.

— Никога не съм правил нищо лошо.

Карол фокусира вниманието си върху него, сякаш насочваше лъча на прожектор.

— Ела тук и седни, Стив. Трябва да поговорим. Благодаря ви, господин Ласкаровиц, ще разговаряме с вас, преди да си тръгнем.