Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 176

Тя се поколеба, но само за миг. Като съвестна феминистка съзнаваше, че трябва сама да поеме отговорност за себе си. Но имаше и по-лоши неща от това да приемеш нечия помощ, дори ако този, който ти я предлага, е мъж. В края на краищата, не можеше да се каже, че тя разиграва ролята на безпомощна малка женичка. Беше напълно способна да смени гумата сама, но честно казано, не би възразила да се отърве от тежката работа и свързаната с нея мръсотия.

— Благодаря. Много съм ти задължена — тя отстъпи, за да му даде достъп до резервната гума и инструментите.

— Ще се справя за нула време — каза той. — Обичам да си цапам ръцете. А напоследък рядко ми се удава такава възможност.

По време на предишния им разговор ѝ беше обяснил, че е системен анализатор и че работи със средни и малки фирми, които го наемат да рационализира дейностите им. Затова пътувал из цялата страна и програмата му била непредсказуема. Тя предполагаше, че е добър в работата си. В хранителната банка работеше прецизно и организирано. Иначе беше доста безличен с кестенявата си коса, подстригана спретнато, но не в някакъв изразен стил, с правилните си черти и средния си ръст. Нямаше нищо драматично или заплашително у него, нищо, което би мото да притесни жените, които идваха при тях, или да накара мъжете да почувстват някакво предизвикателство.

Такъв беше и сега. Без суетене извади резервната гума и крика, скрит под шасито.

— Права си, някой я е рязал с нож — каза той, като приклекна, за да огледа другата гума. — Създава усещане за много лично отношение.

— Така е — отвърна Урсула, неспособна да възпре тръпката, която премина по тялото ѝ. — Но може колата да е избрана произволно. Може да е някой, който е против хранителната банка.

Той поклати глава.

— Не мисля така. Ако е някой, който се дразни толкова много от хранителната банка, би счупил с тухла някой прозорец или щеше да хвърли кучешки лайна в пощенската кутия.

— Това наистина ме плаши. Получавам много хейтърски имейли — не знам дали споменах пред теб, че работя в едно онлайн списание? Някои хора — честно казано, някои мъже — не харесват онова, което пиша в него. Но за първи път се сблъсквам с такава директна, лична атака.

Той изпухтя, докато се опитваше да развинти гайките, придържащи скобата на колелото.

— Човек не мисли за тези неща, когато прави полемично изказване. За хората, които ще се възмутят дотолкова, че може да те нападнат директно.

— Колко си прав — въздъхна Урсула. — Но не бих направила нищо по-различно. Човек трябва да защитава убежденията си. Какъв би бил иначе смисълът да ги има?

Последната гайка поддаде пред силата му и той изтръгна гумата от гнездото ѝ.

— Съгласен съм. Проблемите започват, когато се наложи да се справиш с факта, че другите имат различни убеждения, понякога несъвместими с твоите. И те биха изтъкнали също толкова аргументи в тяхна защита, колкото и ти, когото защитаваш своите.

— Много правилно становище. Но не е ли най-разумното в такъв случай да разговаряме? Да приемем факта, че мислим различно? Вместо да пълним входящата поща на хората е оскърбления и да им режем гумите?