Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 178

Знаеше, че когато получеше съобщението ѝ, познатият ѝ щеше да излезе от апартамента си и да изтича до един ред телефонни кабини в търговския център. Петнайсет минути след получаване на съобщението той щеше да набере изпратения от нея номер. Стейси съзнаваше иронията в това, че след целия този напредък в технологиите най-сигурният начин за комуникация си оставаше практически праисторическата система на стационарните телефони. Тези обаждания не можеха да бъдат сканирани или проверени посредством някаква правителствена система за сигурност. Бяха доста солидни по отношение на сигурността, особено ако се ползваха обществени, а не домашни телефони, които теоретично биха могли да бъдат подслушвани.

Точно четвърт час по-късно телефонът до Стейси иззвъня рязко. Тя вдигна слушалката и каза:

— Валхала.

Настана кратко мълчание. Чуваше дишането на мъжа в другия край на линията. После той каза:

— Шофьорски книжки и регистрационни номера.

— Готово. Десет. К.

След като трансакцията бе уговорена, тя остави телефона. Уговорката беше проста. В замяна на кодовете за достъп до сървъра на „Валхала“ тя щеше да осигури достъп до базата данни на агенцията, която издаваше шофьорски книжки и регистрационни номера на превозни средства. И в двата случая достъпът щеше да бъде ограничен във времето, естествено. Всяка система, която държеше на името си, променяше редовно кодовете си. Което ще рече ежедневно или всяка седмица. Размяната щеше да се състои на ред К в зала десет в киното в мола, в началото на следващия филм, който щеше да бъде прожектиран там. Подборът беше прелестно произволен, а трансакцията щеше да остане невидима за камерите за наблюдение, защото щеше да се осъществи на тъмно.

Стейси погледна екрана на собствения си телефон. Имаше четиридесет и седем минути до следващата прожекция. Тя изпъшка. Романтична комедия, развиваща се в някакъв колеж в Средния Запад. А щеше и да се наложи да изгледа известна част от нея, за да не си тръгва подозрително рано. Какво ли не правеше заради Карол Джордан.

Избра пряк път през центъра на града до мола и тръгна бавно, като от време на време се връщаше и се бавеше пред витрини с изложени на тях чанти и обувки. След като се убеди, че никой не върви подир нея, се упъти към киното, купи си билет с пари в брой и седна на място в средата на празния ред К. В салона имаше не повече от дузина зрители — пенсионери, възползващи се от евтините дневни билети. Браво на тях, каза си Стейси. По-добре, отколкото да седят в студения апартамент и да гледат сапунени сериали по телевизията.