Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 175

— Не отричам, че това е важно. Не само за мен, но за всички нас. Но като седя тук и те гледам, не мога да не си кажа, че за теб също е важно да пропъдиш завинаги призрака на Пени Бърджес. Казвам го искрено, Кев. Никога няма да бъдеш свободен от нея в мислите си, ако не се изправиш срещу нея и не разбереш, че тя вече няма власт над теб. Ако не искаш да го направиш заради Карол, ако не искаш да го направиш заради всички нас, направи го заради Стела.

43.

Урсула Форман се взираше обезсърчено в колата си. Една спукана гума беше нещо достатъчно неприятно. Но по всичко личеше, че са я рязали с нож. Почти беше успяла да развие пренебрежително отношение към безкрайния поток от злословия, който се лееше към нея по интернет, присмиваше се публично, а в себе си презираше авторите му. Но ако в случая ставаше дума за това, за което си мислеше, това би означавало обезпокоителна ескалация. Не беше кой знае какво да сипеш оскърбления по нечий адрес в мрежата. Докато рязането на гумите на колата ѝ беше агресия от по-различно естество. Тя се озърна, почти като че ли очакваше извършителят да се крие в сенките на паркинга на хранителната банка.

Но тук нямаше място, където някой би могъл да се скрие, а и не се виждаше никой. Бяха паркирани няколко коли, предимно на доброволци; повечето им клиенти не можеха да си позволят да идват тук с коли. Който и да бе направил това, беше изчезнал отдавна. Тя не можеше дори да бъде сигурна, че атаката е насочена конкретно към нея. Наоколо живееха някакви откачени противници на хранителните банки, които твърдяха, че те привличат хора, които в техните очи бяха просто паразити: имигранти, бедняци, хора с психически проблеми, чието лечение не налагаше изолация.

Урсула измърмори нещо под нос и отключи колата си. Най-малко от всичко ѝ се искаше да сменя гума. Искаше вече да се е прибрала у дома и да яде вкусната вечеря, която Бил сигурно беше приготвил. Утре сутринта щеше да отиде за два дни до Лондон, а в такива случаи винаги държеше да сготви нещо специално в навечерието на заминаването си. Като че ли искаше с ароматите, които щяха да останат след него в кухнята и хладилника, да ѝ напомня за себе си.

Докато тя отваряше багажника, някаква друга кола навлезе в паркинга и спря до нея. Урсула погледна към нея и разпозна новия доброволец, с когото беше разговаряла миналата седмица. Как ли му беше името? Майк? Мат? Мартин? Тя избута настрана купчината екологични пазарски торби и вдигна капака на резервната гума. Мат, да, така беше.

Преди тя да разбере какво става, той вече стоеше между двете коли. На лицето му бе изписана загриженост.

— Нещо не е наред, така ли, Урсула?

— Някой е срязал една от гумите ми — каза тя, привеждайки се напред, за да освободи скобата, която придържаше резервната гума.

— Шегуваш се. Това е ужасно.

Тя помълча, после въздъхна.

— Доста обезпокоително е, Мат. Свикнала съм да оспорват онова, което пиша, но никога не се е стигало до директни атаки като тази.

Той пристъпи напред.

— Позволи ми да ти помогна. Доста съм сръчен — и той се усмихна, с открито, обезоръжаващо изражение.