Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 174

Обзе го ужасното чувство, че го чака нещо много лошо. Някой беше споменал, че това бил един от признаците на предстоящ инфаркт. А в момента той се чувстваше така, че би предпочел да получи инфаркт, вместо да стигне дотам, накъдето се боеше, че го тласка Пола.

— Когато електронното разузнаване ти изневери, се връщаш към човешкия фактор — изречението увисна във въздуха между двамата. Кевин знаеше, че думите на Пола изразяват точно обратното на убежденията на Стейси. Машината има своите ограничения; човешките отношения са по-гъвкави, по-подлежащи на промяна. Това звучеше възмутително за всеки, посветил живота си на машините. Но за него и Пола беше напълно разбираемо. Сега вече Кевин знаеше защо са тук.

— О, не — каза той. — Не мога да се върна отново към това.

— Не те моля да правиш това. Трябва ни само да зададеш един въпрос.

Той поклати глава. Опита се да потисне всякакви чувства, защото знаеше, че безчувствеността осигурява безопасност.

— Тя почти унищожи брака ми. Почти унищожи мен самия.

— Знам. Но някой се опитва да унищожи Карол, а ние ѝ дължим достатъчно, за да се опитаме да му попречим. Оттогава минаха години, Кевин. Несъмнено и за теб, и за нея това е стара история?

Той се изсмя горчиво. Смехът му прозвуча като излайване.

— Срещала ли си любов, която е като болест? Като навлязъл в кръвта ти вирус, срещу който няма лекарство? Мислиш си, че си я надмогнал, че си се съвзел, а после я виждаш и бам! Връщаш се в първи клас. Подлудяваш.

— О, да — каза тихо Пола. — Демоничната любима. Онази, от която никога не можеш да избягаш. Онази, която винаги има твоя телефонен номер. Алисън Йънг. Продължавам да я следя и сега, за да бъда сигурна, че пътищата ни няма да се пресекат, защото се страхувам, че няма да ѝ устоя. Колко ли безумно звучи това? Абсолютно обожавам Елинор. Не съм се усъмнила дори за частица от секундата в любовта, която ни свързва. Но досега нямам достатъчно вяра в себе си, за да се убедя, че мога да подмина Алисън Йънг. Така че — да, знам точно какво имаш предвид. Моля те да поканиш твоята Алисън Йънг на едно питие някъде.

Кевин затвори очи, вдиша и издиша бавно. После ги отвори рязко и взе един „КитКат“. Смъкна опаковката и го натъпка в устата си. Изгълта го на две хапки.

— Искаш от мен… — говореше с уста, пълна с шоколадова вафла, — да се свържа… с Пени Бърджес?

Пола въздъхна.

— Ако вече не знае кой е източникът на материала, ще може да го открие. А Бог ни е свидетел, че тя ти е длъжница.

Кевин покри лицето си с длани и го потърка, като че ли се миеше.

— Почти разбих брака си. И семейството си. Двамата със Стела изградихме отново съвместния си живот.

— И това трябва да бъде твоята опора.

— Така ли мислиш?

Пола кимна, посегна и взе треперещата ръка на Кевин в своята.

— Не мисля, а знам. Наблюдавах те как градиш отново живота си, стъпка по стъпка, и ти се възхищавам за това, Кевин. Не мисля, че вече имаш основание да се боиш от Пени Бърджес.

Той се усмихна неуверено.

— Казваш го само защото искаш да открия кой прецака Карал.

Пола поклати глава.