Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 173

— Добре тогава. Ще се видим отново тук утре, освен ако не получите междувременно други инструкции — Карол се изправи. — Да тръгваме.

— Ами аз? — попита нажалено Тони.

— Продължавай да мислиш, Тони — отвърна Карол. — В това те бива най-много.

Той усети убождането на ответната стреличка, но нямаше нищо против да премълчи.

Докато вървяха към асансьорите, Пола придърпа Кевин настрана.

— Трябва да поговорим. Да се срещнем в кафенето след пет минути.

Кевин незабавно придоби тревожно изражение. Знаеше от опит, че когато Пола тръгнеше по своите отклонения, времената ставаха интересни в онзи смисъл, които старата китайска поговорка придаваше на думата. Тя действаше като магнит на усложненията, а Кевин се беше надявал да е оставил зад гърба си всякакви усложнения. Беше се отказал временно от спокойния живот, но това не означаваше, че е готов да посрещне веднага нови удари.

Когато се появи в кафенето, Пола вече седеше в един тих ъгъл с кутия диетична кола пред себе си и купчинка десерти „КитКат“.

— Четирите основни хранителни групи — каза тя, докато той сядаше. — Шоколад, шоколад, шоколад и диетична кола. Искаш ли и ти?

— Не, нито едното, нито другото — каза той. — Винаги ли правиш така, когато Елинор не те вижда?

Пола отвърна с гримаса:

— В повечето случаи. Да не споменавам, че Торин омита всички случайно озовали се в къщата бисквити, кейкове и шоколад.

— Това са тийнейджърите — каза той с уморения тон на човек с опит. — Е, за какво трябва да говорим?

Пола доби предпазливо изражение, което го обезпокои още повече.

— Някой от полицията е съобщил за Карол на пресата.

Той се изчерви така, че по лицето му избиха тъмноалени петна, както става понякога с червенокосите. Именно това, че се беше разбъбрил пред представител на пресата, му беше струвало чина преди години. Възможно ли беше Пола да намеква, че той е толкова глупав, та да повтори провинението си?

— Дори не знаех подробностите — отвърна той бързо. — Няма защо да гледаш мен, Пола.

Изражението ѝ беше ужасено.

— Божичко, не, Кевин, наистина това е последното, което би ми минало през ума — тя притисна с ръка устата си, като че ли ѝ се искаше да глътне обратно думите, които го бяха разстроили толкова. — Не, и през ум не ми е минавало.

В продължение на един дълъг миг погледът му срещна преценяващо нейния.

— Разбирам. Дори след толкова време съм свръхчувствителен на тази тема. Какво всъщност искаше да кажеш?

— Както вече казах, някой се е раздрънкал. Ние със Стейси решихме, че трябва да разберем кой е той. Винаги е по-лесно да се разправиш с враговете си, ако знаеш кои са те. Освен това е необходимо да се знае дали е някой от отдела или е външен човек.

Кевин се усмихна мрачно.

— Следователно Стейси се е поразходила из сървъра на „Сентинъл Таймс“

Това не беше въпрос.

— И не можа да открие нищо — отвърна Пола със съжаление. — Нито една електронна следа. Никакви паметни бележки, никаква вътрешна размяна на имейли, никакво плащане, свързано със случая. Няма и никакви плащания на нечие име, което да ни е познато.

— Защо тогава водим този разговор?