Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 168

Брандън наруши стъписаното мълчание.

— Предлагам да продължим — каза той и посочи някакъв пълен, потен мъж в средата на първия ред. — Вие, господине?

— Кой откри, че дрегерът е повреден? И как се е стигнало до тази констатация?

Карол съхрани усмивката си.

— Нямам представа. Това е оперативен въпрос, намиращ се извън рамките на моята отговорност. Задайте този въпрос на някой представител на полицията на Западен Йоркшър.

— Господин Брандън, истина ли е, че Министерство на вътрешните работи се е намесило в случая?

Озадачената гримаса проряза лицето на Брандън с бръчки, така че той заприлича повече отвсякога на блъдхаунд.

— Случаят е от местен характер и беше решен на местно ниво. Нима си въобразявате, че хората в министерството имат толкова малко работа, че биха се занимавали с подобно нещо? Вижте какво, независимо от вашите инсинуации, тук няма да намерите материал за сензационни статии.

— Но фактите си остават, нали? — човекът беше настоятелен. — Този развой на събитията е много изгоден за главен инспектор Джордан.

Брандън се наежи.

— Напротив. Единственото, което иска главен инспектор Джордън, е да се хваща на работа, а вместо това трябва да се занимава с намеци, подхвърляни от страхливци, и неоснователни твърдения. Завистливи личности, провалили се в опитите си да изградят собствена империя в системата, ви използват, за да опетните името ѝ.

Сърцето на Карол се сви. Знаеше, че Брандън го прави за добро, но в крайна сметка беше налял още масло в огъня. Отново избухна какофония от въпроси.

— Може ли да се съсредоточим върху онова, което действително е от значение? — гласът ѝ преряза шумотевицата като острие на меч. — Екипът ми съществува с цел да спасява живота на хората. Сега, докато ние разговаряме тук, навън има убийци, за чието съществуване и не подозираме. Те чакат. А моята работа е да им попреча да извършат замисленото. Още не може да се каже, че сме започнали да работим истински, а вече сме по петите на убиец, за чиито деяния не знаеше никой, докато ние не разгледахме някои скорошни случаи. Така че може ли да изритаме дребнотемието в ъгъла? Тревожат ме по-важни неща от разни слухове и клюки, а ако искахте да си вършите работата както трябва, същото би трябвало да важи и за вас — приливът на адреналин ускори пулса ѝ, тя избута стола си назад и смъкна микрофона от ревера си.

Брандън реагира на подадения от нея сигнал и също се изправи.

— И това е всичко, дами и господа. Ако имате въпроси, свързани с работата на отдела, моля да се обърнете към Памела Джеймс в пресцентъра.

— Вярно ли е, че ще плащате отново за услугите на Тони Хил?

Гласът беше познат. Пени Бърджес, криминален кореспондент, беше преследвала Карол Джордан в продължение на години и явно още не се беше отказала.

— Питайте него — отвърна Карол, обърна се и поведе отстъплението от сцената. Облекчението ѝ, че се е справила с най-неприятните въпроси, беше помрачено от загризалата я тревога. Защо Пени Бърджес попита за Тони? Тя беше създавала повече неприятности на Карол и хората ѝ от всички останали представители на журналистическото братство, взети заедно. Когато тя проявеше интерес към нещо, не беше препоръчително да се пренебрегва този факт. Преди Карол да си изясни как да постъпи, Брандън вече я тупаше по гърба.