Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 167
Вал Макдърмид
После Брандън се обърна към нея.
— За мен е особено удоволствие да представя главен инспектор от криминалната полиция Карол Джордан, която беше избрана да оглави този отдел от елитни специалисти. Главен инспектор Джордан има зад гърба си дълга и забележителна кариера, голяма част от която се е развивала тук, в Брадфийлд, където тя ръководи с огромен успех отдела за борба с особено тежки престъпления. Няма да ви отегчавам със списък на триумфите ѝ, защото всички можете да ги откриете в интернет. Достатъчно е да кажа, че не вярвам някъде в Обединеното кралство да има служител на полицията, който да разполага с опит и способности като нейните. Когато аз бях неин началник, я наричахме Терминатора заради удивително големия брой успешно приключени разследвания, които е водила.
За Карол това беше нещо ново. Предполагаше, че е новост и за подчинените ѝ. Попита се дали това не е хрумване на някой от чиновниците — не ѝ звучеше като идея на Брандън.
Когато отново се заслуша в думите му, той подчертаваше, че целият екип се състои от звезди в професията. Журналистите започваха да нервничат, очевидно им се искаше да докопат някоя по-сочна хапка от някакво стандартно, възторжено прес съобщение. Накрая Брандън приключи с будещото тревога:
— Някакви въпроси?
Няколко души заговориха едновременно.
— Един по един! — упрекна ги Брандън. Последваха няколко въпроса за структурата на новия отдел, питаха и началниците на регионалните звена за ефекта, който би имал новият елитен екип върху работата на техните криминални отдели. Всичко съвсем безобидно. После Брандън посочи следващия желаещ да зададе въпрос.
— Жената в синята блуза.
Жената се смръщи, за да подчертае сериозността на въпроса си.
— Главен инспектор Джордан, в пресата се появиха съобщения, че миналия уикенд сте попаднали в ареста за шофиране в нетрезво състояние. Мислите ли, че при това положение сте подходяща за ръководител на този елитен екип?
Карол се насили да извие устни в учтива усмивка. „Не се предавай“.
— Истината е, че бях арестувана по погрешка при рутинно спиране от полицейски патрул поради наличието на повредена апаратура. Не виждам защо това, че съм станала жертва на повреден дрегер, трябва да има някакво отношение към способността ми да си върша работата.
— Твърдите, че не сте пили, така ли? — репортерката все още не се предаваше.
— Казвам, че делото срещу мен беше прекратено. Излязох от съда без никакво петно в досието си.
— Отричате ли, че имате проблем с алкохола?
Карол почувства как гневът се надига като вълна в главата ѝ.
— Какво е това? Съзнателно опетняване на репутацията или просто пореден пример за обикновен сексизъм? Ако бях мъж, никой нямаше да обърне внимание на това съобщение. Защото ако си мъж, който си е пийнал, си готин пич. Но ако си жена, нарушаваш правилата. Тормозят те не за това, което си направила, а защото отказваш да се впишеш в спретнатите рамчици на представите за това каква трябва да бъде жената. Единствените проблеми, които имам в работата си, са свързани с хора, които не разбират нищо, а си въобразяват, че знаят всичко най-добре.