Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 170

Стейси почука с пръсти по таблета и загледа екрана.

— Сега вече разполагам с реални лични данни на петимата мъже, които многократно са тормозили като тролове Кейт, Дейзи и Джазмин. Знам къде живеят и къде работят.

— Да ги почваме тогава — каза Алвин. — Да докараме тези злобни лайнари дотам, че да искат да не са се раждали.

— Хохо, на кого му дойде в повече кофеинът? — подразни го Пола.

— Той не е един от тях — намеси се Тони. — Ако изобщо е тормозил жените като трол, трябва да го е правил не повече от един-два пъти, а вероятно и не е отправял никакви смъртни заплахи. Прекалено лесно е да заплашваш онлайн, когато се имаш за анонимен. Това е от нещата, които някой може да направи, ако е прекалил с бирата или се е скарал с гаджето си, или шефът му е натрил носа — особено ако шефът е жена. Навремето заплашването със смърт изискваше доста усилия. Да си дадеш труда да изрязваш думите от вестници и да ги лепиш на хартия, а после да намериш начин да изпратиш резултата — всичко това предполага, че си се посветил сериозно на тази задача, В такъв случай не може да става дума за някаква случайна, спонтанна реакция.

— А защо това да изключва нашия убиец? Това, че всеки може да го направи, не означава, че и той не го е правил — ако разбирате какво искам да кажа — каза Пола.

— Защото той е предпазлив. Обича да съставя планове. Обмисля ходовете си. И не е глупав. Сигурно е наясно, че разберем ли веднъж какво става, ние ще насочим всичките си усилия към идентифициране на троловете. Ако беше от старомодните съставители на смъртни заплахи, сигурно щеше да изрязва думи от списания, извадени от някоя кофа за боклук. За да нямат абсолютно никаква връзка с него. Сигурно би носил ръкавици по време на всеки етап от работата си. Би купувал хартия за писма и лепило от различни магазини в различни градове. Би пропътувал петдесет мили, за да пусне писмото в пощата. Прекалено умен е, за да отправя оскърбления към жена, която има намерение да убие. Той е от онези, които стоят на страничната линия и наблюдават как други хора се закопават сами. Би могъл дори да подстрекава някого да действа още по-грубо. Но основното е, че той съзнава колко е важно да остане невидим — Тони сви леко рамене и разпери ръце. — Съжалявам, че коментарът ми е толкова негативен, особено като се има предвид каква удивителна работа е свършила Стейси.

— Тя действително е удивителна — намеси се Карол. — Няма да питам как си се добрала до сведения, до които се предполага, че нямаме достъп.

— По-добре е да не знаеш — каза Пола.

— Точно така. И разбирам съображенията на Тони, но на този етап не разполагаме с никакви други улики. Затова мисля да разпитаме тези мизерници. Да ги поразтърсим и да проверим дали, както предполага Тони, някой не ги е подстрекавал.

Тони срещна погледа на Стейси. Тя повдигна вежди и кимна леко.

— Всъщност — поде той — може да има и още нещо.