Читать «Борбата» онлайн - страница 92

Но онова нещо продължи да я преследва. В пламналия мозък на девойката отекваше само една мисъл: на всяка цена трябва да прекоси течаща вода, за да остави онова нещо зад гърба си.

Проблеснаха още няколко светкавици. Докато караше бясно, тя видя още изпопадали дървета на пътя, но успя да ги заобиколи. Сигурно не оставаше още много до реката. След малко видя отляво да просветва водата в реката сред нестихващата вихрушка. После видя и моста.

Почти бе стигнала. Бе успяла! Вятърът хвърли суграшица върху предното стъкло и тя изгуби моста от поглед, но чистачките се включиха и го зърна отново. Това беше, завоят трябваше да е тук.

Колата поднесе и заподскача по дървената конструкция. Елена усети как гумите се плъзнаха по мокрите дъски и почти веднага блокираха. С отчаяно усилие тя се опита да завърти волана, но не виждаше нищо, а и нямаше място…

И тогава фордът се блъсна в парапета на моста. Прогнилото дърво поддаде под натиска на тежката кола и не можа да я удържи. Последва ужасяващо завъртане, падане и колата рухна във водата.

Елена чу крясъците, но сякаш идваха някъде отдалеч. Реката я обгърна в обятията си и останаха само шумът, уплахата и болката. Стъклото на единия прозорец се строши на дребни парчета, после още един. През тях нахлу черна вода, примесена със стъклата, сякаш бяха късчета лед. Погълна я. Не можеше да види нищо, не можеше да се измъкне.

Не можеше да диша. Бе изгубена в този адски водовъртеж, а въздухът все повече не й достигаше. Трябваше да диша. Трябваше да се измъкне от тук…

— Стефан, помогни ми! — изкрещя тя.

Но крясъкът й не се чу. Вместо това ледената вода я задави, прониквайки в белите й дробове. Елена започна да се бори, но напливът на водата се оказа по-силен. Усилията й ставаха все по-диви, все по-некоординирани, ала скоро престанаха.

Остана само тишината.

Бони и Мередит претърсваха периметъра около училището. Бяха видели Стефан да поема в тази посока, може би заради Тайлър и приятелите му. Двете момичета бяха готови да го последват, но тъкмо тогава Елена започна онази сцена. А после Мат им каза, че тя си е тръгнала. Затова двете отново поеха по следите на Стефан, но не го откриха. Наоколо нямаше други сгради, освен самотната колиба на Куонсет.

— А сега на всичкото отгоре се задава и буря! — възкликна Мередит. — Чуй как фучи вятърът! Мисля, че ще завали дъжд.

— Или сняг! — изтръпна Бони. — Къде ли са отишли?

— Не ме интересува. Искам само да се прибера на топло. Ето, започва се! — Мередит ахна, когато леденият дъжд рукна. Двете с Бони се затичаха към най-близкия заслон — колибата на Куонсет.

Именно там откриха Стефан. Вратата беше открехната и Бони отскочи изплашено назад, след като надникна вътре.

— Групата на Тайлър! — изсъска тя. — Внимавай!

Стефан беше застанал между вратата и полукръга от момчета, а Каролайн бе в ъгъла.

— Той трябва да го е взел по някакъв начин. Зная, че е бил той! — казваше тя.