Читать «Борбата» онлайн - страница 91
Л. Дж. Смит
Нещо… имаше там. Нещо… много лошо…
— Не — прошепна Елена. Не можеше да го види, но го чувстваше, като някаква огромна неясна форма, издигаща се нагоре, за да надвисне над нея, да закрие небето. Усещаше зло, омраза, животински бяс.
Жажда за кръв. Стефан бе използвал тези думи, ала тогава не ги бе разбрала. Сега усещаше тази жажда за кръв… насочена право към нея.
— Не!
Все по-високо и по-високо то се извисяваше над нея. Елена не можеше да види нищо, но имаше чувството, че се разтварят огромни криле, разперват се, за да обгърнат хоризонта от двете й страни. Нещо, притежаващо Сила извън пределите на човешкото въображение… жадуващо само да убива…
— Не! — Тя се втурна към колата тъкмо когато нещото се спусна към нея. Вкопчи се със сетни усилия в дръжката на вратата на форда, докато пръстите й опипваха трескаво връзката с ключовете. Вятърът засвири, запищя, разроши косата й. Скреж се пръсна в очите й и я заслепи, но най-после ключът се превъртя и вратата се отвори.
На сигурно място! С все сила затръшна вратата след себе си и стовари юмрук върху лостчето за заключване на вратата. После се пресегна, за да заключи и другата врата.
Вятърът навън фучеше като стон, издаван от хиляди гласове. Колата започна да се тресе.
— Стига! Спри, Деймън, спри! — Но слабият й вик се изгуби сред оглушителната какофония. Постави длани на арматурното табло в напразно усилие да балансира форда, който се разлюля още по-силно, докато стихията отвън запращаше ледени късчета срещу прозорците.
И тогава зърна нещо. Задният прозорец се затъмни, но тя все пак различи през него някаква форма. Приличаше на гигантска птица от мъгла или сняг, но със смътни очертания. Знаеше със сигурност единствено, че размахва огромните си криле и… че идва за нея.
Пъхни ключа в стартера. Запали! Хайде, давай! Пламналият й мозък трескаво диктуваше заповедите си. Когато най-после успя да го подкара, престарелият форд захъхри дори по-шумно от вятъра. Неясната форма зад нея я последва, нараствайки все повече и повече в огледалото за обратно виждане.
Бягай към града, към Стефан! Бягай! Бягай! Но докато завиваше със свистене на гумите наляво по Олд Крийк роуд, колелата затънаха. Ярка светкавица проряза небето.
Ако гумите на форда не бяха забуксували и тя не бе натиснала спирачките докрай, отсрещното дърво със сигурност щеше да се стовари върху нея. В този миг фордът се разтърси като при земетресение и дървото падна. За щастие стволът му се размина на броени сантиметри с предния десен калник. Грамадното дърво имаше гъста корона от клони, които рухнаха пред колата и напълно блокираха пътя към града.
Беше попаднала в капан, единственият спасителен за нея път назад към дома беше отрязан. Останала съвсем сама, без възможност да избяга от тази ужасна сила…
Течаща вода! Подкара форда на заден ход, изви волана и колата полетя напред. Бялата форма зад нея се наклони и връхлетя отново върху колата, но също като падналото дърво я пропусна на сантиметри. Елена натисна педала на газта и подкара с бясна скорост надолу по Олд Крийк роуд сред бушуващата буря.
