Читать «Борбата» онлайн - страница 88

— Нерви — предположи Деймън със сериозно изражение. Елена я напуши смях, последван от вълна на раздразнение. Имаше защо да е благодарна на Деймън, задето ги бе спасил, но ако го нямаше Деймън, нямаше да има и проблеми. Деймън бе извършил престъпления, които Каролайн искаше да припише на Стефан.

— А къде е Стефан? — попита тя, изричайки на глас следващата си мисъл. Видя, че Бони и Мередит са сами в двора.

Лицето на леля Джудит се смръщи в неодобрителна гримаса.

— Не съм го виждала — отвърна тя кратко. После лицето й грейна в усмивка. — Хрумна ми една идея. Защо не дойдеш да вечеряш у дома, Деймън? А след това може би двамата с Елена бихте могли да…

— Престани! — обърна се Елена към Деймън. Лицето му изразяваше любезно любопитство.

— Какво да престане? — смая се леля Джудит.

— Престани! — повтори Елена на Деймън. — Знаеш какво. Престани веднага!

15

— Елена, държиш се много грубо! — Леля Джудит рядко се гневеше, но сега наистина бе ядосана. — Вече си твърде голяма, за да си позволяваш подобно поведение.

— Това не е грубост! Ти нищо не разбираш…

— Отлично разбирам. Държиш се така, откакто Деймън дойде на вечеря. Не смяташ ли, че един гост заслужава малко повече уважение?

Елена бе обзета от отчаяние.

— Ти дори не знаеш за какво говориш! — извика възмутено. Това вече беше прекалено. Да чува думите на Деймън от устата на леля Джудит… просто беше непоносимо.

— Елена! — Лицето на леля й почервеня. — Шокирана съм от теб! И трябва да отбележа, че това твое детинско поведение започна, откакто излизаш с онзи младеж.

— О, онзи младеж, така ли? — Елена изгледа кръвнишки Деймън.

— Да, онзи младеж! — повтори леля Джудит сърдито. — Откакто си изгуби ума по него, ти вече просто не си същата. Стана напълно безотговорна, арогантна и вече никого за нищо не зачиташ. Той ти влияе зле още от самото начало и аз повече няма да търпя това.

— О, нима? — Елена имаше чувството, че говори едновременно на Деймън и на леля Джудит, докато местеше поглед от единия към другия. Емоциите, които бе потискала през последните дни — през последните месеци, откакто Стефан се бе появил в живота й, — сега изригнаха неудържимо. Беше като огромна приливна вълна, заляла я отвътре, която не можеше да контролира.

Осъзна, че цялата трепери.

— Е, толкова по-зле, защото ще се наложи да търпиш. Никога и заради никого няма да се откажа от Стефан. Със сигурност не и заради теб! — Последното се отнасяше за Деймън, но леля Джудит ахна смаяно.

— Достатъчно! — избухна Робърт. Беше се появил заедно с Маргарет, лицето му бе потъмняло от ярост. — Млада госпожице, ако онзи младеж те насърчава да говориш така на леля си…

— Той не е онзи младеж! — каза Елена и отстъпи крачка назад, за да може да вижда лицата на всички. Осъзнаваше, че прави сцена и всички в двора я зяпат. Но на нея не й пукаше. Толкова дълго бе сподавяла чувствата си, беше потискала безпокойството и страха. Цялата тревога за Стефан, целият ужас заради Деймън, целият срам и униженията, които бе изтърпяла в училище, бяха погребани дълбоко в душата й. Но сега всичко излезе на повърхността. Бликна изведнъж като порой от непоносима ярост. Сърцето й биеше до пръсване. Ушите й пищяха. Усещаше, че вече нищо не може да я спре да нарани хората, изправени пред нея, да им даде да се разберат.