Читать «Борбата» онлайн - страница 86

Върви, помисли си Елена, когато отново срещна погледа на Стефан. Искаше той да разбере мълчаливата й молба. Върви, Стефан, моля те, махни се оттук, докато е възможно. Върви си сега!

Много леко, почти незабележимо, Стефан поклати глава.

Пръстите на Каролайн се стрелнаха в чантата, сякаш повече не можеше да чака.

— Това, което ще ви прочета, се отнася за Фелс Чърч днес, а не за преди сто или двеста години — продължи тя с несдържано ликуване. — То е важно сега, защото се отнася за някого, който живее в града с нас. Всъщност в момента той е тук, в тази зала.

Сигурно Тайлър й е написал речта, реши Елена. През последния месец, в гимнастическия салон, бе показал, че го бива за подобни неща. О, Стефан, о, Стефан, толкова съм уплашена… Мислите й се блъскаха хаотично в главата й, докато Каролайн пъхаше ръка в чантата си.

— Мисля, че ще разберете какво имам предвид, след като чуете това — рече Каролайн и с бързо движение измъкна тетрадката с кадифена подвързия и я вдигна с драматичен жест. — Мисля, че това ще обясни много от нещата, случили се напоследък във Фелс Чърч. — Пое дълбоко дъх и огледа смаяната аудитория.

Елена едва не припадна, когато Каролайн извади дневника. Пред очите й затанцуваха блестящи точици. Главата й се замая и тя почувства, че всеки миг ще изгуби съзнание, когато внезапно забеляза нещо.

Сигурно зрението й й играеше номера. Светлините на сцената и светкавиците на фотоапаратите навярно бяха замъглили очите й. Явно всеки миг щеше да припадне и затова не виждаше добре.

Тетрадката, която Каролайн държеше в ръце, беше зелена, а не синя.

Навярно полудявам… или сънувам… или е някакъв трик на светлината. Но лицето на Каролайн!

Каролайн със зяпнала уста се взираше в тетрадката. Изглежда бе забравила за публиката. Заобръща дневника в ръце, оглеждайки го от всички страни. Движенията й бяха като на лунатик. Тя бръкна в чантата си, сякаш се надяваше да намери още нещо. После огледа диво сцената, все едно търсеше дали там няма паднало нещо.

Сред присъстващите се надигна мърморене, хората губеха търпение. Кметът Доли и директорът на гимназията, смръщили вежди, си размениха многозначителни погледи.

След като не откри нищо на пода, Каролайн заоглежда отново малката тетрадка. Но сега я гледаше така, сякаш беше скорпион. С внезапен жест я отвори рязко и погледна вътре — с последна надежда, че само корицата се е променила, но вътре думите са на Елена.

Сетне вдигна бавно глава и погледна претъпканата столова.

В залата отново се бе възцарила тишина и всички бяха приковали погледи в момичето със светлозелената рокля. Тогава с нечленоразделен звук Каролайн се завъртя на пети и слезе от сцената, шумно трополейки с токчетата си. Когато мина покрай Елена, запрати нещо към нея. Лицето й бе изкривено от гняв и омраза.