Читать «Борбата» онлайн - страница 73

— … и тогава учениците от началното училище ще изиграят сцени, в които ще пресъздадат историята на града — казваше леля Джудит на Деймън. — Но церемонията завършват учениците от горните класове. Елена, колко от вас ще участват в четенето тази година?

— Само трима. — Елена се бе обърнала към леля си и тъкмо гледаше към усмихнатото й лице, когато чу гласа.

— Смърт.

Леля Джудит ахна. Ръката на Робърт, която поднасяше вилицата към устата му, застина на половината разстояние. В този миг Елена отчаяно искаше Мередит да е тук.

— Смърт — повтори гласът отново. — Смъртта е в тази къща.

Елена огледа масата, но видя, че никой няма да й помогне. Всички се бяха втренчили в Бони, неподвижни като на снимка.

Самата Бони продължаваше да се взира в пламъка на свещта. Лицето й бе безизразно, очите — широко отворени както преди, когато същият този глас говореше чрез нея. Сега тези невиждащи очи се извърнаха към Елена.

— Твоята смърт — рече гласът. — Твоята смърт те чака, Елена. Това е…

Бони започна да се дави. Сетне се наведе рязко напред и главата й клюмна в чинията.

За миг всички застинаха като парализирани, после се раздвижиха. Робърт скочи, дръпна я за раменете и я повдигна. Лицето й бе мъртвешки бледо, а очите — затворени. Леля Джудит се спусна към нея и трескаво започна да бърше лицето й с мокра кърпа. Деймън наблюдаваше сцената със замислени присвити очи.

— Вече е добре — обади се Робърт с очевидно облекчение. — Мисля, че просто припадна. Сигурно е някакъв истеричен пристъп. — Но Елена си пое дъх едва когато Бони отвори замъглените си очи и попита защо всички я зяпат.

Това сложи край на вечерята. Робърт настоя веднага да заведе Бони у тях, всички се засуетиха и Елена успя да намери удобен момент, за да си размени шепнешком няколко думи с Деймън.

— Махай се!

Той повдигна вежди.

— Какво?

— Казах махай се! Веднага! Или ще им кажа, че ти си убиецът.

Деймън я погледна укорително.

— А не мислиш ли, че един гост заслужава повече уважение? — попита и като видя изражението й, сви рамене и се усмихна.

— Благодаря, че ме поканихте на вечеря — Деймън кимна възпитано към леля Джудит, която тъкмо минаваше забързано покрай тях с одеяло в ръка, за да го занесе в колата. — Надявам се някой ден да мога да ви върна жеста. — Обърна се и додаде към Елена: — Ще се видим скоро.

Е, това е съвсем ясно, помисли си момичето, докато Робърт потегли с угрижения Мат и сънливата Бони. Леля Джудит отиде да се обади по телефона на госпожа Маккълоу.

— И аз не зная какво става с тези момичета — рече тя. — Първо Вики, а сега Бони… и Елена напоследък сякаш не е на себе си…

Докато леля й говореше, а Маргарет търсеше изчезналата Снежна топка, Елена крачеше замислено напред-назад из стаята.

Трябва да се обади на Стефан, нямаше друг избор. Не се тревожеше за Бони. И преди, когато това се бе случвало, нямаше сериозни последици за приятелката й. А тази нощ Деймън щеше да е зает с други неща, не да преследва приятелките й.