Читать «Борбата» онлайн - страница 68

— Престани. Спри я, чуваш ли? — обърна се Тайлър към Дик. Но приятелят му остана на безопасно разстояние. Тайлър му метна кръвнишки поглед и се опита да отблъсне Вики.

Разнесе се звук. Отначало изглеждаше толкова тих, че едва се долавяше, но постепенно се усили. Ръмжене, странно и заплашително, от което по гърба на Елена пробягаха ледени тръпки. Тайлър зяпаше Вики с ококорени очи, които сякаш всеки миг щяха да изхвръкнат от орбитите си, и тя внезапно осъзна защо. Звукът идваше от устата на Вики.

Последвалото стана за секунди. Тайлър лежеше на земята, а зъбите на Вики щракнаха на сантиметри от гърлото му. Елена, забравила всички недоразумения и караници, се втурна, за да помогне на Дик да я издърпа. Тайлър викаше с цяло гърло. Вратата на кабинета по история се отвори и Аларик се разкрещя.

— Не я наранявайте! Бъдете внимателни! Това е епилептичен припадък, просто трябва да я сложим да легне.

Зъбите на Вики отново щракнаха, когато той протегна ръка в мелето. Слабичкото момиче изглеждаше по-силно от всички тях взети заедно и беше ясно, че не могат да се справят. Нямаше да могат да я удържат още дълго. Елена изпита огромно облекчение, когато зад рамото й се разнесе познат глас.

— Вики, успокой се. Всичко е наред. Само се успокой.

Докато Стефан стискаше ръката на Вики и й говореше успокоително, Елена се осмели да отпусне хватката си. Отначало изглежда стратегията на Стефан сработи. Извитите като на хищна птица пръсти на Вики се разтвориха леко и те успяха да я издърпат от Тайлър. Докато Стефан продължаваше да й говори, тя стоеше отпусната, със затворени очи.

— Така е добре. В момента се чувстваш безкрайно уморена. Трябва да поспиш.

Но в този миг магията спря да действа и каквато и Сила да прилагаше Стефан, тя явно беше безполезна. Вики отвори рязко очи, но те нямаха нищо общо със сепнатите светлокафяви очи на подплашена сърна, които Елена бе видяла в столовата. Сега пламтяха с изгаряща ярост. Тя изръмжа с оголени зъби срещу Стефан и се хвърли в борбата с нова сила.

Бяха нужни пет или шест души, за да я удържат, докато някой извика полицията. Елена остана на мястото си, ту говореше на Вики, ту й крещеше, докато полицаите не пристанаха. Не че усилията й имаха особен ефект.

След като всичко свърши, тя отстъпи назад и за пръв път забеляза насъбралата се тълпа. Бони беше най-отпред и гледаше с отворена уста. Също и Каролайн.

— Какво стана! — прошепна Бони, докато отнасяха Вики.

Елена я потупа нежно и отмахна кичур коса от лицето й.

— Тя откачи и се опита да разсъблече Тайлър.

Бони стисна устни.

— Е, трябва наистина да е откачила за да го пожелае, нали? — Метна подигравателен поглед през рамо към Каролайн.

Коленете на Елена се огъваха като гумени, а ръцете й трепереха. Усети една ръка да се обвива около нея и се облегна с облекчение на Стефан. После го погледна.

— Епилепсия? — намръщи се невярващо.

Той се взираше надолу по коридора след Вики. Аларик Залцман продължаваше да крещи нареждания и явно отиваше с нея. Групата зави зад ъгъла.