Читать «Борбата» онлайн - страница 70

12

— Вече купуваш боровинков сос? — разнесе се глас, докато Елена се протягаше към кутията върху рафта. Тя вдигна глава.

— Здравей, Мат. Да, леля Джудит обича да прави репетиция в неделята преди Деня на благодарността, спомняш ли си? Ако се упражнява, рискът да обърка нещо е много по-малък.

— Като например да забрави да купи боровинков сос и да се сети петнадесет минути преди поднасянето на вечерята?

— Пет минути преди вечерята — поправи го Елена и погледна часовника си, а Мат се засмя. Хубаво беше да чуе нечий смях, отдавна не й се бе случвало. Отиде до касата, но след като плати покупката, се поколеба и се обърна. Мат стоеше край стойката със списанията, очевидно погълнат в четене на едно от тях, но нещо в отпуснатите му рамене я подтикна да отиде при него. Бутна с пръст списанието му.

— Какво ще правиш тази вечер? — попита тя и додаде, когато той погледна несигурно към предната част на магазина: — Бони ме чака в колата, ще дойде на вечеря у дома. Останалите са само от семейството. И Робърт, разбира се, вече трябва да е дошъл. — Искаше да каже, че Стефан не е поканен. Все още не бе сигурна какви са напоследък отношенията между него и Мат. Но двамата поне си говореха.

— Тази вечер сам ще се грижа за себе си, мама не се чувства много добре — рече Мат. — Къде е Мередит? — попита, сякаш за да смени темата.

— Със семейството си на гости при някакви роднини или нещо такова. — Елена говореше неопределено, защото и приятелката й не й бе казала нищо конкретно. Мередит рядко споменаваше близките си. — Така че какво мислиш? Ще рискуваш ли да опиташ от ястията на леля Джудит?

— Заради доброто старо време?

— Заради доброто старо приятелство — отвърна момичето след кратко колебание и му се усмихна.

Той примигна и отклони поглед.

— Как мога да откажа на такава покана? — изрече със странно глух глас. Но когато остави списанието и я последва навън, той също се усмихваше.

Бони го приветства радостно, а когато пристигнаха у тях, леля Джудит се зарадва да го види да влиза в кухнята.

— Вечерята е почти готова — обяви тя и пое книжната торба с продуктите от племенницата си. — Робърт дойде преди няколко минути. Защо не отидете направо в трапезарията? О, и сложи още един стол, Елена. Мат е седмият ни гост за вечеря.

— Шестият, лельо Джудит — поправи я Елена развеселено. — Ти, Робърт, аз и Маргарет, Мат и Бони.

— Да, скъпа, но Робърт също доведе гостенин. Вече се настаниха на масата.

Елена регистрира думите й, докато пристъпваше прага на трапезарията, но имаше един миг на закъснение, преди те да достигнат съзнанието й. При все това тя знаеше. Докато минаваше през вратата, по някакъв начин знаеше какво я очаква.

Робърт се бе изправил и с весело изражение въртеше в ръцете си бутилка вино. А в другия край на масата, украсена в средата с ваза с есенни цветя и високи запалени свещи, се бе настанил Деймън.