Читать «Борбата» онлайн - страница 66

Не знаеше какво я подтикна да го направи. Когато беше с Деймън, сякаш някакъв див инстинкт я завладяваше. И в този миг усещаше, че по-скоро е готова да рискува всичко, отколкото да му позволи да спечели. Забеляза с част от съзнанието си, че той отново се наслаждава на обрата на играта. Другата част от ума й пресмяташе трескаво на какво разстояние се намира покривът от балкона.

— По-скоро ще направя това — изрече тя и се хвърли настрани.

Беше права, изненада го и той не реагира достатъчно бързо, за да я спре. Елена усети празното пространство под краката си и с нарастващ ужас осъзна, че балконът е по-далеч, отколкото смяташе. Нямаше да го уцели.

Но не бе преценила добре Деймън. Ръката му се стрелна напред, не достатъчно бързо, за да я задържи на покрива, но достатъчно, за да й попречи да падне. Сякаш тежеше не повече от перце. Елена се вкопчи инстинктивно в ръба на покрива и се опита да повдигне коляното си.

— Малка глупачка! — изсъска той. — Ако толкова нямаш търпение да срещнеш смъртта, аз мога да те запозная с нея.

— Пусни ме — процеди тя през стиснати зъби. Всеки миг някой щеше да излезе на балкона, беше сигурна в това. — Пусни ме.

— Сега и веднага? — Тя се взря в бездънните му черни очи и разбра, че е сериозен. Ако кажеше да, щеше да я пусне.

— Би било лесен начин да приключим с всичко, нали? — попита тя. Сърцето й туптеше бясно от обзелия я страх, но нямаше да му достави удоволствието и да му позволи да го разбере.

— Но би била такава загуба. — С едно рязко движение той я издърпа обратно на покрива при себе си. Ръцете му се сключиха около нея, притиснаха я към твърдото му тяло и внезапно Елена вече не можеше да вижда нищо. Почувства се обгърната отвсякъде. Усети как мускулите му се стегнаха като на огромна котка и двамата полетяха в пространството.

Тя падаше. Несъзнателно се вкопчи в него като единствената солидна опора в този свят. После той се приземи на земята плавно като котка. Веднъж Стефан бе направил подобно нещо. Но след това той не я бе държал по този начин — притисната към него, с устни, които почти докосваха нейните.

— Помисли си за предложението ми — рече Деймън.

Елена не можеше да се движи, нито да отвърне поглед. Този път знаеше, че той не използва Силата, а само привличането помежду им. Беше безсмислено да го отрича, тялото й откликваше на неговото. Усещаше дъха му върху устните си.

— Нямам нужда от помощта ти за каквото и да било — тросна се тя.

В този миг си помисли, че ще я целуне, ала той не го направи. Над тях се чу шум от отваряне на френските прозорци, последван от гневен глас.

— Хей! Какво става? Има ли някого там?

Тя не бе извърнала главата си. Ако я целунеше, щеше да му позволи. Ала внезапно здравата хватка на ръцете му отслабна, а очертанията на лицето му се размазаха. Сякаш мракът го всмука в себе си. Сетне във въздуха се размахаха черни крила и огромният гарван отлетя.

Нещо — книга или обувка — полетя от балкона. Не улучи целта с метър.

— Проклети птици! — разнесе се гласът на господин Форбс. — Сигурно са свили гнездо на покрива.