Читать «Борбата» онлайн - страница 50

Вратата се разтвори рязко и до нея достигнаха викове. Топлото тежко тяло на гарвана се стовари отгоре й и тя изпищя с пълно гърло. Сетне някой я издърпа от леглото и тя се озова зад гърба на бащата на Бони. Той държеше метла с дълга дръжка и удряше с нея птицата.

Бони стоеше на прага. Елена изтича право в прегръдките й. Бащата на Бони изкрещя нещо, после отиде да затръшне прозореца.

— Излетя навън — изрече господин Маккълоу задъхано.

Мери и госпожа Маккълоу, облечени в халати, бяха в коридора.

— Ти си ранена! — рече удивено госпожа Маккълоу на Елена. — Онова отвратително нещо те е наранило.

— Добре съм — каза тихо момичето и побърза да изтрие кръвта от лицето си. Беше толкова разтърсена, че едва се държеше на крака.

— Как е влязъл? — учуди се Бони.

Господин Маккълоу оглеждаше прозореца.

— Не биваше да го оставяш отворен — промърмори той неодобрително. — Защо си махнала резето?

— Не съм — проплака Елена.

— Прозорецът беше отворен, когато влязох, след като те чух да крещиш — възрази бащата на Бони. — Няма кой друг да го е отворил, освен теб.

Елена преглътна протеста си. Колебливо, с предпазливи стъпки приближи към прозореца. Мъжът беше прав — резето беше вдигнато. А това би могло да стане само отвътре.

— Може би ходиш насън — предположи Бони и побърза да отведе приятелката си по-далеч от прозореца, докато господин Маккълоу спускаше отново резето. — По-добре да те почистим.

Да ходи насън. Внезапно сънят я връхлетя отново. Коридорът с огледалата, балната зала и Деймън. Как танцуваше с Деймън. Изтръгна се от ръцете на Бони.

— Сама ще се оправя — рече тя и се ужаси от истеричните нотки в гласа си. — Не… наистина… ще се оправя. — Изтича в банята и опря гръб на заключената врата, опитвайки се да успокои дишането си.

Най-малко искаше да се погледне в огледалото. Но накрая се реши и приближи бавно към мивката, над която бе закачено огледало. Тръпнеща, видя как отражението й се движи бавно, сантиметър по сантиметър, докато стигна до огледалната повърхност в сребърна рамка.

Отсреща я погледна образът й — ужасяващо блед, с огромни изплашени очи с тъмновиолетови кръгове под тях. По лицето й се виждаха следи от засъхнала кръв.

Момичето извърна бавно глава, наклони я и отметна коси. Едва не изпищя, когато видя какво имаше под тях.

Две малки дупчици аленееха върху бялата кожа на шията й.

9

Зная, че ще съжалявам, че съм попитал — поде Мат, като извърна зачервените си очи от пътя към Стефан, седнал на седалката до него. — Но можеш ли да ми кажеш защо ти трябват тези суперспециални, дето не растат наоколо, полутропически плевели за Елена?

Спътникът му погледна към задната седалка, по-точно към резултата от продължителното им претърсване из пущинаци, живи плетове и избуяли треви. Растенията с дългите си зелени стебла и заострени назъбени листа наистина приличаха повече на плевели, отколкото на цветя. Изсъхналите цветове в горния край на стръковете почти не се забелязваха и едва ли някой би украсил дома си с тях.