Читать «Борбата» онлайн - страница 45

— И в цялата работа се долавя женска ръка — вметна Бони, докато подскачаше леко върху леглото на Елена. — Е, така си е — заоправдава се тя. — Да се цитират откъси от дневника ти е нещо, което може да измисли само жена. Мъжете не се интересуват от дневници.

— На теб просто не ти се ще да е Деймън — заяви Мередит. — Струва ми се, че би трябвало повече да те е страх да не се окаже психопат убиец, отколкото крадец на дневници.

— Не зная, има нещо романтично в убийците. Представи си да умреш, докато ръцете му стискат гърлото ти. Изпускаш сетния си дъх и последното, което виждаш, е лицето му. — Бони обви ръце около шията си, простена, изпусна драматично дъх и се строполи върху леглото в ефектна поза. — По всяко време съм готова да бъда неговата жертва — промълви със затворени очи.

Елена едва се сдържа да не каже: „Не разбираш ли колко е сериозно всичко това?“, ала вместо това само пое дълбоко дъх.

— О, Боже! — възкликна и изтича към прозореца. Денят беше задушен и влажен, и прозорецът бе широко отворен. Върху един от оголените клони на дюлята бе кацнал гарван.

Тя спусна прозореца толкова рязко, че стъклото се разтресе и издрънча. Гарванът се взираше в нея през потреперващото стъкло с черните си като обсидиан очи. По лъскавите му черни крила сякаш проблясваха всички цветове на дъгата.

— Защо каза това? — извъртя се тя рязко към Бони.

— Хей, там няма никого — успокои я Мередит. — Освен ако не броиш птиците.

Елена отново се обърна към прозореца. Клонът беше пуст.

— Съжалявам — рече след минута Бони с тъничкото си гласче. — Просто понякога всичко ми се струва като сън, дори смъртта на господин Танър не ми изглежда реална. А Деймън е… ами, вълнуващ. Но опасен. Да, вярвам, че е опасен.

— И освен това той няма да стисне гърлото ти, а ще го пререже — увери я Мередит. — Или поне това е сторил с Танър. Но старецът, когото намериха под моста, беше с разкъсано гърло, сякаш го е нападнало някакво животно. — Погледна към Елена за потвърждение. — Деймън няма животно, нали?

— Не. Не зная. — Внезапно Елена се почувства безкрайно уморена. Тревожеше се за Бони, за последствията от необмислените й думи.

Мога да направя всичко с теб, с теб и с хората, които обичаш, спомни си Елена. Какво щеше да направи Деймън сега? Не можеше да го разбере. При всяка нова среща беше различен. В гимнастическия салон я дразнеше, надсмиваше й се. Но когато се видяха отново, можеше да се закълне, че беше сериозен, докато й рецитираше стихове, опитвайки се да я убеди да тръгне с него. Миналата седмица в заледения гробищен двор, брулен от безмилостния вятър, беше жесток и зъл. И зад подигравателните му думи предишната нощ прозираше същата заплаха. Не можеше да предвиди какво ще направи следващия път.

Но каквото и да се случеше, тя беше длъжна да защити Бони и Мередит от него. Особено след като не можеше да ги предупреди както трябва.

А какво бе замислил Стефан? В този момент имаше най-голяма нужда от него. Къде беше той?