Читать «Борбата» онлайн - страница 35

Очите му си оставаха приковани в нейните. Накрая девойката успя да си поеме дъх и да отвори уста, без да е сигурна какво ще каже. Най-вероятно щеше да изкрещи. Да предупреди всичките тези хора да побегнат навън в нощта. Сърцето й биеше бясно като парен чук, а зрението й се замъгли.

— Кротко, кротко. — Той пое хартиената чинийка от ръката й, а после хвана и китката й. Но я държеше леко, както когато Мери пое ръката на Стефан, за да му измери пулса. И докато тя продължаваше да го гледа втренчено, с отворена уста, той я погали по ръката с палеца си, сякаш искаше само да я успокои. — Кротко. Всичко е наред.

Какво правиш тук, веднага изникна въпросът в главата й. Всичко наоколо й се струваше обляно в странна и неестествена светлина. Беше като един от онези кошмари, в които всичко е най-обикновено също като в ежедневието, но после изведнъж се случва нещо гротескно. Той щеше да ги убие.

— Елена? Какво ти е? — Сега й говореше Сю Карсън, дори я бе уловила за раменете.

— Мисля, че се задави с нещо — рече Деймън, като пусна китката на Елена. — Но сега вече е по-добре. Защо не ни запознаеш?

Ще убие всички…

— Елена, това е Деймън, хм… — Сю протегна ръка в знак на извинение, но Деймън довърши вместо нея:

— Смит. — Вдигна картонената си чаша към Елена. — Да пием за живота.

— Какво правиш тук? — прошепна тя.

— Той учи в колеж — намеси се Сю, когато стана очевидно, че Деймън няма намерение да отговори на въпроса на Елена. — Дошъл е от… от колежа във Вирджиния, нали? От „Уилям и Мери“, нали?

— Това е едно от многото места, където съм учил — обясни Деймън, без да откъсва поглед от Елена. Нито веднъж не погледна към Сю. — Обичам да пътувам.

Светът около Елена отново се върна на мястото си, но беше един смразяващ вените свят. От всички страни бе пълно с хора, които наблюдаваха в захлас тяхната размяна на реплики, което й пречеше да говори свободно. Но те в същото време й осигуряваха безопасност. Поради неясна за нея причина Деймън играеше някаква своя игра, преструвайки се на един от тях. И докато този маскарад продължаваше, той нямаше да посмее да й направи нищо пред тълпата… или поне тя така се надяваше.

Игра. Но по неговите правила. Ето го, застанал най-спокойно до нея във всекидневната в къщата на Рамзи.

— Той е дошъл тук само за няколко дни — продължи Сю, с което неволно помагаше на Елена да се окопити. — На гости на свои приятели, нали така? Или бяха роднини?

— Да — отвърна Деймън лаконично.

— Щастливец си, че можеш да си тръгнеш, когато си поискаш — отбеляза Елена. Не знаеше какво я прихвана, да се опита да смъкне маската му.

— Късметът няма нищо общо с това — каза Деймън. — Обичаш ли да танцуваш?

— Какво следваш?

Той й се усмихна.

— Американски фолклор. Знаеш ли, че ако имаш бенка на врата, това означава, че ще бъдеш богата? А сега ще възразиш ли, ако проверя?

— Аз възразявам. — Гласът дойде зад гърба на Елена. Беше ясен, студен и тих. Елена бе чувала Стефан да говори с този тон само веднъж — когато залови Тайлър да се опитва да я изнасили в гробището. Пръстите на Деймън застинаха на гърлото й и тя, освободена най-после от магията, отстъпи крачка назад.