Читать «Борбата» онлайн - страница 28

— У вас ли? И къде е това?

— Да… ох, забравих да кажа. Колко съм глупав. Отседнал съм в къщата на Рамзи, на авеню „Магнолия“. — Учителят написа адреса си на черната дъска. — Семейство Рамзи са мои приятели и ми дадоха къщата под наем, докато са във ваканция. Идвам от Шарлотсвил. Директорът на гимназията ми се обади в петък, за да ме попита дали ще се съглася да се преместя временно тук. Реших да се възползвам от шанса. Това е първата ми истинска работа като учител.

— О, това обяснява всичко — промърмори Елена.

— Така ли? — попита Стефан.

— Е, какво ще кажете? Одобрявате ли идеята? — Аларик Залцман огледа класа.

Никой не посмя да откаже. Отвсякъде се чуха утвърдителни отговори.

— Чудесно, значи е уредено. Ще се погрижа за безалкохолни напитки и всички ние ще се опознаем помежду си. О, да, между другото… — Отвори дневника и го прегледа набързо. — По този учебен предмет присъствието формира половината от окончателната ви оценка. — Вдигна глава и отново се усмихна. — А сега сте свободни.

— Бива си го — промърмори някой зад Елена, докато тя вървеше към вратата. Бони крачеше зад нея, но гласът на Аларик Залцман я сепна и я накара да се обърне.

— Може ли да останат за минута учениците, които споделиха с нас впечатленията си?

Стефан също трябваше да напусне класната стая.

— По-добре ще е да отида да видя какво става с тренировките на футболния отбор — рече. — Вероятно са отменени, но за по-сигурно ще проверя.

Елена се притесни.

— Ако не са отменени, мислиш ли, че си достатъчно добре, за да участваш в тях?

— Ще се справя — отговори уклончиво той. Но на нея не й убягна, че по лицето му още има следи от прекомерното изтощение и че продължава да се движи болезнено сковано. — Ще се срещнем при твоето шкафче.

Тя кимна. Но когато се доближи до шкафчето си в редицата в коридора, завари до него Каролайн, увлечена в разговор с още две техни съученички. Три чифта очи внимателно следяха всяко движение на Елена, докато прибираше учебниците и тетрадките си в шкафчето, но когато Елена вдигна глава, две от тях побързаха да отклонят поглед. Единствено Каролайн остана нахално втренчена в нея, с леко наклонена глава, докато шепнеше нещо на другите две момичета.

Елена кипна. Затръшна ядно вратичката и пристъпи право към групичката.

— Здравей, Беки. Здравей, Шейла — започна тя. А после добави, но много по-натъртено: — Здравей, Каролайн.

Беки и Шейла измърмориха по едно глухо здрасти, а после побързаха да смотолевят, че трябвало да бързат нанякъде. Елена дори не се обърна, за да види как се измъкват тихомълком. Не сваляше гневния си поглед от Каролайн.

— Какво става тук? — попита тя настойчиво.

— Какво толкова има да става? — сви рамене Каролайн, очевидно наслаждавайки се на сценката. Дори се опита да я удължи колкото можеше повече. — С кого какво да става?

— С теб, Каролайн. Както и с всички останали. Не се преструвай, че не си замислила нещо, защото много добре те познавам. През целия ден всички тук упорито ме избягват, сякаш съм чумава, а ти имаш вид на спечелила голямата награда от лотарията. Каква каша си надробила?