Читать «Борбата» онлайн - страница 26

Бони седна от другата страна на Елена. Мат седеше само няколко чина по-нататък, но и той гледаше право напред.

Последните двама, които се появиха малко преди началото на часа, бяха Каролайн Форбс и Тайлър Смолуд. Влязоха заедно. На Елена никак не й хареса изражението, изписано по лицето на Каролайн. Тя много добре познаваше тази лукава котешка усмивка и тези присвити зелени очи. Красивото, макар и малко месесто лице на Тайлър, сияеше от задоволство. Синината под окото му, където го бе ударил Стефан, вече бе почти изчезнала.

— Добре, като за начало защо да не подредим всички чинове в кръг?

Вниманието на Елена се върна към непознатия учител, застанал пред дъската. Той продължаваше да се усмихва.

— Хайде да го направим. Така ще можем да се гледаме в очите, докато си говорим — обясни той.

Учениците мълчаливо се подчиниха. Непознатият не седна на стола до дъската, какъвто беше обичаят на господин Танър. Вместо това издърпа стола в средата на кръга и го възседна с облегалката напред.

— Така — заговори той. — Зная, че сигурно изгаряте от любопитство да узнаете кой съм. Името ми е написано на дъската: Аларик К. Залцман. Но предпочитам да ме наричате просто Аларик. Ще ви кажа нещо повече за мен по-късно, но първо искам да ви дам възможност вие да говорите. Днес вероятно е бил труден ден за повечето от вас. Напуснал ви е някой, на когото сте държали. И от това сигурно ви боли. Искам да ви дам възможност да споделите чувствата си с мен и със своите съученици. Искам да се опитате да се докоснете до болката. След което вече ще можем да започнем да изграждаме отношенията си на базата на взаимно доверие. А сега кой иска да започне пръв?

Учениците го зяпаха недоверчиво. Никой не смееше дори да мигне.

— Е, нека да видим… какво ще ни кажеш ти? — Все още усмихнат, той вдигна насърчително ръка към хубаво русокосо момиче. — Кажи ни името си и сподели с нас какво изпитваш за това, което се е случило.

Смутено, момичето бавно се надигна.

— Името ми е Сю Карсън и аз, хм… — Пое си дълбоко дъх и продължи неохотно: — Ами чувствам се ужасно изплашена. Защото който и да е този маниак, той все още е на свобода. И следващия път мога да бъда аз. — След тези думи тя си седна.

— Благодаря ти, Сю. Сигурен съм, че много от съучениците ти споделят тревогата ти. А сега да продължим. Вярно ли е, че някои от вас са присъствали там, когато се е разиграла трагедията?

Чиновете проскърцаха, когато учениците се размърдаха неспокойно. Но Тайлър Смолуд се изправи. Устните му се разтеглиха в нещо като усмивка, разкривайки белите му зъби.

— Повечето от нас бяха там — започна той и погледна към Стефан. Елена видя как останалите проследиха погледа му. — Отидох там малко след като Бони бе открила трупа. И това, което изпитах, бе загриженост за общността ни. По улиците броди опасен убиец, а досега никой нищо не е направил, за да го спре. И… — Тайлър внезапно млъкна.

Елена не бе много сигурна, но й се стори, че Каролайн му даде знак да замълчи. Самата Каролайн отметна назад лъскавата си кестенява коса и кръстоса дългите си крака, когато Тайлър отново седна до нея.