Читать «Гордост» онлайн - страница 62

Стоя до водата и гледам. Татко плува право навътре и почти се изгубва от погледа ми. После отново го зървам — обърнал се е по гръб. Мама застава до мен и слага топлата си ръка върху рамото ми; дланта й трепери. Стоим двамата и гледаме как татко изчезва, като че ли потъва надълбоко във водата и не се показва. Дъхът ми спира.