Читать «Гордост» онлайн - страница 60

Татко пуска мама и се обръща да провери дали идвам. Аз се усмихвам. И той ми се усмихва. Толкова ми е хубаво, като го видя да се усмихва. Той посочва с пръст към гърдите ми, а после и към собствените си, където е голямото „К“.

— Ей, Дики, ама ние сме също като ония откачени южняци, Ку-клукс-клановците. Някой негър като нищо може да ни извади нож и да ни клъцне ушите.

Мама също се обръща, изчаква ме.

— Поне има по какво да ви търся, като се загубите; знаете че полудявам, като не знам къде сте.

Татко се обръща, притиска мама към себе си и я целува по рамото.

— По това време на годината поне няма да гъмжи от хора. Ако питате мен, целият океан ще бъде само на наше разположение.

— Тогава, Дик, аз ти предоставям моята част от океана. Ако ще се давя, предпочитам поне водата да е топла.

— Лора, бас държа, че водата ще е по-топла, отколкото през август. Ти какво си мислиш, че е правил този океан цяло лято? Гълтал е слънце, което сега нас ни чака, и ние ще се топнем в него. Нищо чудно тази наша почивка да се окаже най-сполучлива.

Той нежно разрошва косата на мама и отново я притиска към себе си. Аз извръщам очи.

Добре поне, че наоколо няма други хора, да ги видят как се държат като любовници от някой от ония цуни-гуни филми с Джон Боулс и Грета Гарбо.

— От удавяне не бива да се плашиш, гълъбче. Доколкото ми е известно, засега не е регистриран нито един случай на удавяне в пясъците на плажа.

— Само не се опитвай пак да ме учиш да плувам, Дик, ясно ли е? Дай всеки да прави, каквото си иска.

— Дадено, но ти не знаеш какво изпускаш. Ще видиш, че до края на седмицата и двете хлапета ще плуват като рибоци, аз също. Единствено ти има да стърчиш като кол на брега.

И татко не се шегува. Аз и от преди си знаех малко кучешката, но сега той ме научи как да изваждам ръцете над водата и над главата, както правят истинските плувци. Показва ми как да ритам с краката, казва, че трябва да ги движа от кръста надолу, а не само от колената. И аз плувам, ама все към него, за да може да ме хване, като се уморя.

— Освен това, Дики, ако устата ти се напълни с вода, няма да се паникьосваш, просто бързо я изплюваш, ей така.

Той си пъхва главата под водата и изхвърля струя вода във въздуха — като шадраван на кит, или пък като кон, който пикае на улицата, ама отдолу нагоре.

— Сега стой тук и се упражнявай. Аз ще отида за Лори, защото тази година и е време да проплува, вече не е малка.

Той отива до брега, където Лори си играе на гоненица с вълните. Мама, с всичките наши хавлии, се е настанила на сухия пясък. Аз й махам с ръка и тя ми отвръща. Знам, че нито за миг не ме изпуска от очи; просто няма начин да се удавя, като мама стои на пост, а татко плува наблизо, тази система е по-сигурна и от десет спасители на плажа. Всъщност на плажа няма никакви спасители; изглежда, по това време на годината спасителите не работят.