Читать «Гордост» онлайн - страница 63

И тогава, точно когато вече ще изпищя, той изскача сред пръски, издига се нагоре като кит или друга някоя голяма риба и оставя бяла следа след себе си. Гмурва се още няколко пъти, същинска риба, след това поема към нас, към брега.

Поглеждам мама. Тя плаче. Обръща се и отива при нашето одеяло на пясъка. Аз оставам прав върху влажната ивица до водата. Татко излиза, но минава покрай мене, без дори да ме погледне. Отминава и Лоръл, която си строи пясъчни замъци там, където пясъкът е мокър, ама не съвсем. Тръшва се направо върху голия пясък до одеялото, което мама е постлала.

Аз отивам и заставам на колене до Лоръл. Започвам да дълбая крепостен ров около нейния замък, за да спре вълните на прилива, когато той дойде. На дъното на рова се образува зелен пясък, от който вземаме и го цедим между дланите си във формата на оръдейни островърхи кули. Без да искам, дочувам гласа на мама:

— Дик, кому са нужни тези щуротии?

Татко не отговаря. Поглеждам с крайчеца на окото си към него и виждам, че е легнал по гръб. Пълни шепите си с пясък и ги изсипва върху лицето си, върху затворените си клепачи. Целият е само пясък. След това загребва с ръце, трупа пясъка по дължината на тялото си и постепенно изчезва. Лоръл вдига очи и се втурва към него, преди да успея да я спра. Изтичва и скача право върху покрития с пясък корем на татко, после го яха, като че ли е кон.

— Ставай, татко! Помогни ни да довършим замъка. Ние с Дики сме го започнали, ама само ти можеш да го направиш истински красив, на дворец да прилича. Ти всичко можеш, нали?

За миг си помислих, че ще скочи и ще я убие. Не зная точно как, но той сяда, изчиства пясъка от очите и косата си, отупва гърдите си. Внимателно преобръща Лоръл на пясъка до него. След това застава на четири крака и започва да се тресе като мокро куче, което иска да си изцеди козината. После бавно запълзява по плажа пред Лоръл, надолу към водата, където строим нашия замък. Минава покрай мен и — право във вълните, все още на четири крака, влиза, влиза навътре в океана.

Големите вълни се разбиват в него. Той ги загърбва и като кученце заджапва към прибоя, издрапва до пясъчната ивица и кляка на сухото. Лоръл скача и се превива от смях. Татко се отърсва също като куче и навред захвърчават пръски.

— Я елате тук, вие двамата. Сега ще строим замък за Канибал. Ще го наречем Замъка на Канибал.

И татко загребва мокрия пясък с две ръце, трупа го на големи купчини в средата, всъщност продължава да дълбае моя ров, но в много по-широк кръг.

— Лори, върви да вземеш кофичката и лопатката от мама.

Лоръл мигом се затичва, цапа с крачета и цвърчи. Връща се с кофичката в едната ръка, а в другата държи лопатката и я размахва високо над главата си.

За нула време татко издига висока грамада пясък, заобиколена от дълбок ров; ровът е толкова дълбок, че дъното му не можеш да стигнеш и сам се пълни с вода, която се просмуква откъм океана. Той ни показва как да издигнем крепостните стени, като потупваме пясъка с лопатката, за да стои по-здраво, и как да изрязваме бойниците, пак с помощта на лопатката. Сам се заема с кулите — прави ги с Лорината кофичка. Напълва кошничката с пясък, хубаво го натъпква вътре, ама толкова хубаво, че като обърне кофичката, пясъкът не пада. На кулите и на стените пробиваме бойници, през които обитателите на замъка да стрелят със стрели. Страхотно се получи! Аз изтичвам и грабвам Канибал, която е заспала върху един от пешкирите. Пъхвам я в сандъчето й, но не я оставям много близо до водата. Тя изскача навън, сяда и гледа; от време на време се спуска и посяга с лапа към нечия ръка или към отхвърчала пръска пясък. Работим бързо, но внимателно.