Читать «Гордост» онлайн - страница 22

Другата трудност беше, като трябваше да го понеса надолу по стълбите и да коленича, защото нищо не виждах от това огромно Евангелие; то е и много тежко. Освен това, като си облечен в стола, много лесно можеш да се спънеш. Дълго се упражнявах да нося Евангелието, преди да ми разрешат да участвам в истинско богослужение; това е по-трудно, ама много по-трудно, отколкото да учиш латински. Отец Ланши като че ли прочита мислите ми.

— Дяволът трябва да е влязъл в тебе, момчето ми. И затова така си направил, но ние ей сегичка ще го прогоним. Какво си вършил ти напоследък, че дяволът е избрал теб за убежище?

И чака да му отговоря. Премислям всичко, което съм правил и дето може да мине за дяволско дело, но нищо друго не ми идва наум, освен мистър Хардинг.

— Отче, това лято видях един умрял, един умрял, който сам се беше убил в гаража си. Аз го намерих, отче. И точно за него си мислех, когато не внимавах в час по вероучение.

Отец Ланши ме поглежда изпитателно. Запалил е кандилницата и тя пуши. В другата си ръка държи пръскалото със светена вода.

— Знам, казаха ми. И онзи човек, той не беше католик, нали?

— Не, отче. Той си беше просто мистър Хардинг; май че беше протестант.

— Сигурно край онова място са се навъртали дяволи, щом човек може да познае такова отчаяние, че да посегне на живота си. Така ще да е било.

Той се приближава до олтарното стъпало, върху което съм коленичил, и се надвесва отгоре ми. Аз свеждам глава. От миризмата на тамян винаги ми се докихва, но този път успявам да се сдържа.

— Усърдно се моли, Кетълсън. Сега ще махна аз този дявол, ще го изгоня от тебе. И като го прогоня, ще видиш как ще ти олекне.

И взе да се моли на глас и да клати кандилницата първо над едното ми рамо, после над другото. Продължава да прави това, докато осем пъти повторих „Отче наш“, три пъти „Аве Мария“ и един път се разкаях. И тъкмо започвам „Слава Тебе, Господи“, когато той ме поръсва със светена вода и продължава да реди молитви на глас. Ужасно съм уплашен и непрекъснато ми причернява пред очите. Всеки миг очаквам да видя как от устата ми, обвит в дим, изскача самият дявол или пък как разкъсва гърдите ми, или пък гърба ми, за да излезе навън, както съм го виждал по светите картинки, но нищо такова не се случва.

Отец Ланши млъква. Оставя кадилницата и светената вода върху Светата трапеза. След това слиза, пъхва ръка под брадичката ми и целият ме издърпва нагоре да се изправя на крака.

— Да се надяваме, че това е достатъчно. А сега върви да се извиниш на сестра Анастейзия.

И той обръща главата ми към нея. Тя продължава да седи на колене пред олтарната порта и да святка с фенерчето си.

— Отче, дали дяволът е вече прогонен?

— Не можем да бъдем съвсем сигурни, сестро, но той първо трябва да ти се извини.

И ме подбутва към олтарната порта, където се е проснала сестра Анастейзия. Блъсва ме и аз да падна на колене. Тя извива глава и засвятка към мен със стъклата си, а устните й са така стиснати, като че ли се мъчи да не се разсмее.