Читать «Гордост» онлайн - страница 21

Отец Ланши ме поглежда.

— А ти какво ще кажеш в своя защита, а? Защо си сторил такова нещо, сине, ти — един от най-младите ни и най-добре възпитани министранти.

Отец Ланши е ирландец и говори с акцент. Когато бях в четвърти клас, той ме взе да ме обучава за министрант. Много бързо се справих с латинския, така че през лятото бях единственият четвъртокласник, който бе допуснат до църковно богослужение.

— Без да искам, отче. Заради този метален вкус в устата ми.

— Да не би да искаш да кажеш, че сестра Анастейзия ме лъже или й се привиждат небивалици? Тя казва, че си се изплюл върху разпятието и върху нея. Така ли беше?

По гласа му разбирам, че е повярвал на сестрата и е бесен.

— Изплюх се на пода, Отче и не го направих нарочно.

Той поглежда към сестра Анастейзия. И аз поглеждам към нея. Тя стои с ръце, кръстосани върху корема си, и белият нагръдник е щръкнал като табличка под брадичката й. Отчето ми удря една плесница с опакото на ръката си. Ухото ми пламва, но аз си знам, че това е само началото.

— Кетълсън, дяволът се е вселил в тебе, щом си сторил такова нещо. Да плюеш върху разпятието и върху една калугерка!

Навежда се и ме поглежда право в очите. Виждам как лицето му почервенява. Постепенно потъмнява чак до корените на къдравата му коса. Не мога да си изключа акъла и непрекъснато забелязвам такива подробности, независимо колко сериозно е положението ми.

Тогава той ме хваща за другото ухо и ме повлича подире си през цялото жилище към задната врата, която води право в параклиса. Научил съм се да мълча и затова си кротувам; то и какво да кажа.

Вкарва ме в параклиса, мъкне ме по средната пътека, отваря портите на олтара и ме блъсва да падна на колене точно върху стъпалата, които отвеждат към светая светих. Сестра Анастейзия не е до нас. Надниквам под мишницата си и виждам, че е коленичила пред олтара, сключила е молитвено ръцете си и ме гледа иззад онези блещукащи стъкла, право през сребристите концентрични кръгове.

Отец Ланши също е скръстил ръце и стои между мен и дарохранителницата.

— Ти стой тук и се моли на Бога за безсмъртната си душа. Сестра Анастейзия, и ти се моли за него. Сигурно е обладан от дявола.

После влиза в ризницата, след малко излиза като напълва кадилницата с тамян. Взима със себе си онова кръгло златно нещо с дръжка, с което ръсят светената вода. Страх ме е и плача, но въпреки всичко се опитвам и да се моля. Отец Ланши слага снитрахила около врата си. Това вече го прави свещеник, официално, искам да кажа. Целува го, преди да провре главата си през него. Аз съм се втренчил в олтара с Евангелието от едната страна и Требника от другата. За малко да не ме изберат за министрант, защото не можех да вдигна Евангелието достатъчно високо и да го преместя от другата страна на Светата трапеза, без да намачкам покривката върху нея. За да го направя, трябваше да се повдигам на пръсти.