Читать «Гордост» онлайн - страница 24

А това, което Били най-много обича да прави с котките, е следното: качва се на нечия веранда, и то от ония, старите, дето са още със стъпала, и хвърля котето отгоре. Мята го като топка и то се завърта във въздуха, но винаги се приземява на четирите си разперени лапи, а приземи ли се — мигом изчезва. Били ми разправи, че веднъж хвърлил едно коте от прозореца на спалнята си и пак същото. Много му се иска някой ден да метне коте и от покрива на къщата. О’Конъл си е втълпил, че котките всъщност летят. Вика, че някой ден ще вземе една котка и ще я хвърли от самолет, за да види какво ще стане.

Човек трябва много да внимава с тия бездомни котета, защото са бъкани с бълхи. Мама ни е забранила да си играем с тях, но то е заради бълхите, а не заради самите котета; също както и с жабите — с тях пък заради брадавиците.

Понякога хлапетата хващат две котета и ги завързват за опашките. Котетата почват да се дърпат в различни посоки, да се въртят в кръг и бясно да мяукат. Лично аз никога не съм правил такова нещо, но съм гледал. В квартала се навъртат едни зли дечурлига, ама сигурно навсякъде ги има такива.

Най-лошото е, когато залеят опашката на някое коте с газ и я запалят. Имаше едно дете от Радбърн Роуд, дето само с това се занимаваше, но веднъж така се изгори, че се стигна чак до болница — едва не умря. Сега ходи с лъскави набръчкани белези по ръката и не може да си я изпъне, ами все я държи свита в лакътя.

Като подпалиш опашката му, котето започва да пищи повече, отколкото нощем, когато се бият и правят бебета, пък и без онова любовно мъркане и хъркане, ами само кански писък и вой. Повечето котета умират; намират ги чак като почнат да вонят, сврени я в някой гараж, я под някоя веранда, но съм виждал и такива, дето оживяват. Полека-лека остатъкът от черни изгорели костички пада парченце по парченце, докато накрая остане само едно малко пънче вместо опашка. То обрасва с козинка и тези котки заприличват на кръстоска между котка и заек.

Онази неделя си излязох, уж че отивам в черквата. Цялата предишна нощ не успях да мигна и все се опитвах да събера кураж, за да кажа на нашите, че са ме изхвърлили от групата на министрантите, но не посмях. И затова отидох в гаража на мистър Хардинг. От къщата му прибраха всички мебели, а жена му пристигна и откара колата, но никой не се сети да изтършува гаража. Там е пълно с кашони стари дрехи и стари одеяла. Навсякъде се виждат чували от зебло, мухлясали платове и пак дрехи. Не знам защо се върнах там. Откакто го намерих, само веднъж бях ходил в гаража — когато Зигенфус ми каза, че мисис Хардинг откарала колата и аз исках да проверя дали не ме лъже.

Като влизам в гаража, освен на грес, удря ме миризма и на плесенясали парцали. Един от прозорците е вече счупен. Ако някой не се нанесе в къщата, и то скоро, всички прозорци до един ще се изпотрошат. Хлапетата, а дори и по-възрастните, обичат да замерят прозорци. В нашия квартал има къщи с повече счупени, отколкото със здрави прозорци. И това е една от причините, поради които мистър Марсдън ни остави да живеем в къщата дори когато вече не можехме да си плащаме наема; поне да я поддържаме чиста и боядисана, и със здрави прозорци.