Читать «Гордост» онлайн - страница 19
Уилям Уортън
Освен нагръдника има и едно друго бяло колосано нещо, което плътно опасва лицето й и прибира дебелите й бузи. И над тази бяла колосана скоба има тъмносин воал. Сестра Анастейзия носи най-блещукащите очила, които съм виждал: без метални рамки, само едни дебели стъкла, и толкоз. Зад тях очите й почти не се виждат.
— Е, Кетълсън? Оглуша ли?
— Не, сестро.
— Тогава, отговори ми на въпроса.
И, разбира се, аз си помислих, че пак е попитала нещо за тези седем смъртни гряха и направо започнах.
— Седемте смъртни гряха са: Гордост…
Целият клас прихна да се смее. Аз млъкнах. Сестра Анастейзия слезе от подиума, а в ръката й — „сигналът“. Веднъж вече ме би по ръцете с това нещо, задето не съм внимавал в час, а от началото на годината са изминали само две седмици. Този „сигнал“ е дървен, с твърда топка в единия край на дръжката и нещо като гумен камшик в другия. Когато иска да въдвори ред и тишина, сестра Анастейзия шибва въздуха и той изсвистява; но най-вече го използва, за да налага с него учениците. Стоя и чакам да ме почне по кокалчетата на ръцете.
— Момче, вдигни гъбата и я остави там, където й е мястото — казва ми тя и сочи с пръст дървения улей в долния край на черната дъска. Аз се навеждам и гледам, че гъбата е паднала под чина на Мери Джейн Доунъхю. Изглежда, се е ударила и в нея, защото отстрани на престилката й има бяло петно, но тя смирено е кръстосала ръцете си върху чина — единия палец върху другия, — както ни е наредено да си държим ръцете, когато не пишем. Така поставени, палците трябва да образуват истински кръст и ръцете ни да са вечно сключени в нещо като молитва към Бога.
Вдигам гъбата, отивам до черната дъска и я поставям в дървения улей, където стоят тебеширите.
— А сега, дай си ръката.
Протягам напред едната си ръка и тя здравата ме чуква със „сигнала“ си. После замахва още два пъти. Учудващо силна е за такава дебела жена. Очите ми се напълват със сълзи и така ме доядява, че за малко да побягна навън, но всъщност свивам към чина си. Всички в класа са отвърнали очи от мене, но аз ги чувам как се кикотят наум. Не им се сърдя; и без това в училище има толкова малко неща, на които да се посмееш, но отвътре съм бесен.
Сядам на чина си, а сестра Анастейзия ми заповяда отново да се изправя.
— Кетълсън, за какво по-точно си мислеше, докато не внимаваше в катехизиса?
И преди да успея да си отворя устата, за да й отговоря, тя продължава:
— Ето, деца, това е един много показателен пример за греха, наречен Гордост. Кетълсън си мисли, че знае повече от това, което е в Божието слово. Какво е катехизисът, деца? Това е Божието слово, опростено, за да стане ясно и на по-малките, на такива като вас. Помнете Божието слово, защото иначе много скоро ще се провините в първия смъртен грях — Гордостта. Е, Кетълсън, за какво си мислеше, докато трябваше да внимаваш в Словото Господно?