Читать «Гордост» онлайн - страница 17

И тогава взех да си мисля какво е да бъдеш мъртъв и какво е да умреш. Мистър Хардинг не ми приличаше на човек, дето е отишъл в ада, въпреки че неговото си беше чисто самоубийство, а самоубийството се наказва с вечни мъки. Той ми изглеждаше чисто и просто подпухнал и посинял.

Същата онази година дори след като тръгнах на училище продължавах често-често да се сещам за мистър Хардинг. Не можех да си го избия от главата. Взех дори да го сънувам, а като си помисли човек, приживе почти не го познавах. Веднъж-дваж съм му косил моравата за по един дайм и това е всичко.

Сестра Анастейзия е нашата учителка — на всички пети класове. Както ви казах, аз мразя училището и за да ми минава времето по-бързо, често се замечтавам. Не го правя нарочно. Умът ми сам се отплесва и поема нанякъде или пък потъва в разни дреболии, ама извънучилищни. Една сутрин в час по вероизповедание се бях замислил за мистър Хардинг. Вероизповедание е първият ни час и най-отегчителният, защото нищо друго не правим, освен да учим наизуст катехизиса. Всъщност ние въобще не говорим за религия или пък за това какъв е смисълът на живота, например, или какъв е смисълът на смъртта. Ние само зубрим наизуст, което най го мразя.

Учим седемте смъртни гряха: Гордост, Щение, Блудство, Гняв, Чревоугодие, Завист и Униние. Тези „щение“ и „униние“ не са ми много ясни. За щение се споменава на два пъти и в Десетте Божи заповеди. То има нещо общо с това да пожелаеш нещо, което не можеш да имаш, но тогава то по какво се различава от завистта?

Един след друг се изправяме и отговаряме на въпроса от катехизиса, който ни е задала сестра Анастейзия. Тя постоянно задава един и същ въпрос и въпреки че ние всички знаем кой е въпросът и какъв е отговорът, тя продължава да го задава на всеки ученик поотделно. Първо трябва да се изправим и да изчакаме, докато тя си зададе този един и същ тъп въпрос. Аз седя на първата редица и вече са ме изпитали, затова си знам, че имам време за себе си; и точно тогава умът ми потегля нанякъде.

Чиновете, на които седим, имат полегата дъска за писане, а седалките са прикрепени към него с извити метални тръби. Полегатата част се отваря и вътре има място да си наредиш учебниците. В горната част на дъската има тясна равна част с вдлъбнатинка, в която се поставя моливът или писалката, а освен това и кръгла плитка дупка за шишето с мастило. То е черно бакелитно с черна бакелита капачка, дето се плъзга напред-назад и се отваря дупчицата, през която се топи писалката.