Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 94
Лора Лазар
- Много малко спиш - изненада се Оги.
- За лудите нощта е дълга отговори старецът. - Ставам, скривам се зад колоните на храма и дебна... Всичко се вижда оттам - кой накъде отива, къде влиза, колко стои...
- Къде ходих? - с надежда го прекъсна художникът.
- Там е работата - разбърка косите си старецът. - Изобщо не си излизал от ателието.
- Не ти вярвам.
- Не си излизал. Никой не е влизал. Магия. - Гого Хисарски небрежно се прекръсти. - Честен кръст!
- Но как тогава се събудих на пейка пред пощата? -промълви младият мъж.
- Кога? Кога? - стана от дивана скитникът.
- Когато Еми е горяла...
- Чакай да си спомня! - Гого Хисарски обхвана с две ръце главата си. - Тогава аз и Никола се измъкнахме и допихме бутилката с бира пред храма. Да ме прощава Господ! - отново се прекръсти той. - Никола си тръгна, аз отскочих до нас и се върнах на поста си... Видях Василиса Прекрасна да се качва в едно такси. После нищо...
- Докога стоя на пост?
- Докъм три сутринта.
- Еми е пламнала около полунощ... - сети се Оги. - Може да съм изчезнал някак си, докато тя чака такси пред ателието...
- Василиса Прекрасна ти махна с ръка и тогава се пъхна в колата.
- Но тя ме е видяла как я наблюдавам през прозореца на банята й! Разбираш ли? - отчаяно каза Оги.
- Странно - замисли се старецът и неочаквано изтърси: - Гола ли беше Василиса Прекрасна?
Художникът колебливо кимна.
- Мръсник! - изплю се на земята Гого, а после попита с видим интерес: - Къде живее хубавицата?
- Не знам.
Оги срещна недоверчивия поглед на стареца и повтори:
- Наистина не знам.
- Омагьосан си от зла сила - поклати глава Гого Хисарски. - Няма друго обяснение.
- Отдавна ти го казах.
83
- И сто пъти да гледаме, все тая - изправи се до прозореца Мишената.
Бяха взели записите от банката и от сутринта ги въртяха, без да открият нов детайл.
- Но жената определено прилича на Еми Мецанска... -каза Радо.
- Отдалеч и аз ще заприличам на нея - измърмори недоволно комисарят.
- Ако свалиш двайсетина килограма...
- Не ми повторяй лафовете! - прекъсна го шефът му и бързо набра вътрешен номер.
- На кого звъниш?
- Гатев - спокойно изрече в слушалката Мишената, как може да се пренесе бял фосфор, че да пламне в точния момент?
- Ако се извади от вода и се подсуши с филтърна хартия... Но не бива да стои дълго на въздух.
- А може ли да се пренесе в писалка?
- Може отговори замислено експертът. - Слагаш фосфора във филтърна хартия, пъхаш го в тръбичката или капачката на писалката и го изтърсваш на подходящото място...
- Гатев, ще те черпя! - каза Мишената и затвори.
- Откога му обещаваш - засмя се Радо.
- Не чух какво ми казва, но ще да е в този смисъл - усмихна се Донов.
- Как ще чуеш, като му затвори?
- Гатев наистина заслужава почерпка! - със сериозен тон отбеляза комисарят.
- Само да стигнем до финала.
В кабинета влезе Марин Косев.
- Що идваш с празни ръце? - погледна го начумерено Мишената.
- Не успях да взема отпечатъци от чашата с рибите.
- Що?
- Много е грозна - започна експертът. - Уж Аладжов е естет, а пие от такава груба чаша...