Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 94

- Много малко спиш - изненада се Оги.

- За лудите нощта е дълга отговори старецът. - Ставам, скривам се зад колоните на храма и дебна... Всичко се вижда оттам - кой накъде отива, къде влиза, колко стои...

- Къде ходих? - с надежда го прекъсна художникът.

- Там е работата - разбърка косите си старецът. - Изобщо не си излизал от ателието.

- Не ти вярвам.

- Не си излизал. Никой не е влизал. Магия. - Гого Хисарски небрежно се прекръсти. - Честен кръст!

- Но как тогава се събудих на пейка пред пощата? -промълви младият мъж.

- Кога? Кога? - стана от дивана скитникът.

- Когато Еми е горяла...

- Чакай да си спомня! - Гого Хисарски обхвана с две ръце главата си. - Тогава аз и Никола се измъкнахме и допихме бутилката с бира пред храма. Да ме прощава Господ! - отново се прекръсти той. - Никола си тръгна, аз отскочих до нас и се върнах на поста си... Видях Василиса Прекрасна да се качва в едно такси. После нищо...

- Докога стоя на пост?

- Докъм три сутринта.

- Еми е пламнала около полунощ... - сети се Оги. - Може да съм изчезнал някак си, докато тя чака такси пред ателието...

- Василиса Прекрасна ти махна с ръка и тогава се пъхна в колата.

- Но тя ме е видяла как я наблюдавам през прозореца на банята й! Разбираш ли? - отчаяно каза Оги.

- Странно - замисли се старецът и неочаквано изтърси: - Гола ли беше Василиса Прекрасна?

Художникът колебливо кимна.

- Мръсник! - изплю се на земята Гого, а после попита с видим интерес: - Къде живее хубавицата?

- Не знам.

Оги срещна недоверчивия поглед на стареца и повтори:

- Наистина не знам.

- Омагьосан си от зла сила - поклати глава Гого Хисарски. - Няма друго обяснение.

- Отдавна ти го казах.

83

 - И сто пъти да гледаме, все тая - изправи се до прозореца Мишената.

Бяха взели записите от банката и от сутринта ги въртяха, без да открият нов детайл.

- Но жената определено прилича на Еми Мецанска... -каза Радо.

- Отдалеч и аз ще заприличам на нея - измърмори недоволно комисарят.

- Ако свалиш двайсетина килограма...

- Не ми повторяй лафовете! - прекъсна го шефът му и бързо набра вътрешен номер.

- На кого звъниш?

- Гатев - спокойно изрече в слушалката Мишената, как може да се пренесе бял фосфор, че да пламне в точния момент?

- Ако се извади от вода и се подсуши с филтърна хартия... Но не бива да стои дълго на въздух.

- А може ли да се пренесе в писалка?

- Може отговори замислено експертът. - Слагаш фосфора във филтърна хартия, пъхаш го в тръбичката или капачката на писалката и го изтърсваш на подходящото място...

- Гатев, ще те черпя! - каза Мишената и затвори.

- Откога му обещаваш - засмя се Радо.

- Не чух какво ми казва, но ще да е в този смисъл - усмихна се Донов.

- Как ще чуеш, като му затвори?

- Гатев наистина заслужава почерпка! - със сериозен тон отбеляза комисарят.

- Само да стигнем до финала.

В кабинета влезе Марин Косев.

- Що идваш с празни ръце? - погледна го начумерено Мишената.

- Не успях да взема отпечатъци от чашата с рибите.

- Що?

- Много е грозна - започна експертът. - Уж Аладжов е естет, а пие от такава груба чаша...